Рожденичката

Вратът ми се загрява от подмятането му. Не мисля, че някой знае, че Коул понастоящем не е вкъщи, но взаимодействията ни с Джордан не са останали незабелязани. Играта на покер, шоуто по бельо, това, че ми донесе обяд… Момчетата са си направили собствени заключения, сигурен съм.

И всъщност калцонето остана от една поръчка преди две вечери, но да, Джордан не е на работа тази вечер и аз съм нетърпелив да видя как е. И — надявам се — да си оправим отношенията.

Но не твърде нетърпелив. Нарочно задържах момчетата един час повече днес, защото умирам от нетърпение да я видя, но не искам да умирам от нетърпение и имах нужда да си докажа, че все още притежавам известен самоконтрол.

Дъч си слага бейзболната шапка и ми се усмихва половинчато, като че ли е съгласен с Тод, но аз само се мръщя и се качвам в пикапа си. Нямам нужда да си представям как Джордан ходи боса из кухнята ми, навежда се над плотовете, за да вземе разни неща, и прави онзи мил жест — издухва косата от лицето си само за да падне обратно на същото място.

Можем да живеем там и ще продължим така, докато тя не си намери собствен апартамент. Тя ще ходи на училище и на работа, понякога може да дойде да я вземе някое момче и аз също ще продължа. Аз съм необвързан мъж. Трябва да очаква, че понякога ще излизам с жени. Няма проблем и така и трябва да бъде.

Но ако беше с десет години по-голяма…

Усмихвам се на себе си, най-накрая усетил, че главата ми се е прояснила. Завъртам ключа, паля двигателя, излизам от паркинга и подкарвам към къщи.

Радвам се, че не се опитах да си тръгна от обекта още в пет. Като цяло се справих добре. Аз бях онзи, който спря нещата снощи, нали? Два пъти? Имам морален компас и въпреки че се колебаеше, накрая все пак посочи север.

Освен това и аз съм човек. Друг на мое място не би ли забелязал колко е красива?

Издишвам и пускам радиото, докато навлизам в града и заобикалям през съседните улици.

Имам нужда от среща. Ще въртя, ще суча и ще превърна случилото се с Джордан снощи в шестминутна щастлива случайност под пълната луна и ще стана пак… по-възрастен от нея… и така нататък. Просто отговорен възрастен, на когото тя разчита за напътствия. Това е всичко.

Тя не е жена, няма житейски опит, а аз не съм мъж, който ще се ожени за нея или ще ѝ направи деца. Нямам право да бъда с нея.

Поемам си дълбоко въздух, чувствам се готов и отбивам в моята улица и в моята алея. Минава шест часът, фолксвагенът на Джордан е тук, обаче това не значи, че и тя е. Казах ѝ да не го кара все още, но пък може да е при сестра си.

Паркирам и си вземам кутията за обяд, преди да сляза от кабината. Протягам се назад, хващам колана с инструменти и го премятам през рамо, докато прекосявам ливадата към стъпалата на верандата.

Но забелязвам нещо с ъгълчето на окото си и обръщам глава към къщата на Кайл Крамер. Джордан излиза от входната му врата, следвана от самия Кайл, който ѝ подава лист хартия и ѝ се усмихва.

Тя продължава да се отдалечава бавно, но му се усмихва в отговор и му посочва с палец към къщата ми, после двамата разменят още няколко думи и си кимват. Тя му обръща гръб и тръгва към мен, а погледът ми се стрелка към него, докато той все още стои зад нея и очите му шарят по гърба ѝ.

Дробовете ми се пълнят с горещина и инстинктите ми започват да се обаждат. Дори не се опитвай, задник такъв.

Тя се приближава, поглежда нагоре и забавя ход само за секунда, когато ме забелязва.

Посочвам с брадичка, докато поддържам тона си равен.

— Какво беше това?

Джордан примигва, докато изкачва стъпалата на верандата.

— О, той, ъм… тази вечер трябва да гледа децата си — казва, — но забравил за бейзболния си мач, затова ме помоли да ги гледам вместо него. Съгласих се. Просто ми показваше къщата и ми обясняваше какво трябва да направя.

— Защо точно ти? — Следвам я.

Тя поглежда назад към мен и аз осъзнавам, че е прозвучало грубо.

— Имам предвид, че сигурно вече има детегледачки на разположение — добавям. — Просто се чудех защо е помолил теб.

— Не знам. — Свива рамене, взема чантата си и проверява дали има всичко, което ѝ трябва. — Може би защото живея отсреща и си мисли, че все още получавам джобни — шегува се. — Няма проблем. Наистина. Нямам какво друго да правя. Ще се върна късно, става ли?

Късно? Бейзболните мачове приключват в десет.

Сигурно ще ходят на бар след това.

После този пропаднал тип ще се прибере пиян при непълнолетната си сексапилна детегледачка.

Не, по дяволите.

Тя тръгва към вратата, премята чантата през рамо и аз пристъпвам напред.

— Почакай — казвам ѝ.

Обръща се, но очите ѝ само преминават през мен, без да се задържат твърде дълго.

Опитва се да ме избягва.

— Ако искаш — предлагам внимателно, — можеш просто да доведеш децата тук. Могат да поплуват.

Най-накрая среща погледа ми и забелязвам, че очите ѝ са червени. Нещастна е, но се опитва да го скрие. Боже.

Поклаща глава извинително.

— Току-що си приключил работа. Сигурно искаш да си починеш, а те ще вдигат шум.

Отново поглежда нервно надолу.