Рожденичката

Привличането съществуваше преди това.

Той бавно оставя пръстите си да се откъснат от брадичката ми, двете му ръце се свиват в юмруци и стиска челюст, внезапно придобил разгневен вид.

По рефлекс отстъпвам крачка назад, но не се отдалечавам повече. Той хваща китката ми, придърпва ме към себе си, увива ръка около мен и хваща челюстта ми между палеца и четирите си пръста. Ахвам, наслаждавам се на усещането за тялото му до моето, но съм и изплашена, защото изглежда полудял.

— Не — изръмжава, оголва зъби и ме поглежда с ярост в очите. — Разбираш ли? Това няма да се случи. Няма да го получиш от мен.

Сълзи напират в очите ми и едва го виждам, докато тялото ми се тресе от безмълвен хлип.

Ръката му, увита около мен, е като стомана, усещам топлината на яростта, извираща от кожата му.

Той ме разтърсва.

— Ако искаш да си легнеш с някого, иди си намери друг.

Поемам си въздух и се отскубвам от него, като отблъсквам тялото му.

Прав е. Какво правя? Защо бих го направила? Чувствам се толкова глупаво, докато прикляквам и бързо вземам тениската и обувките си.

Но не си го въобразявах, нали? Имаше нещо между нас и то идваше колкото от него, толкова и от мен. Дали просто не съм видяла онова, което исках да видя?

Иде ми да крещя. По лицето ми се стичат сълзи, а той още стои там и ме гледа кръвнишки.

— Отивай си в стаята — нарежда ми.

Разсмивам се, а от горчивия звук извира недоверие.

— Ходи се шибай! — Изправям се и втвърдявам гласа си. — Ще си намеря друго легло за тази вечер, благодаря. Всеки би бил подходящ за курва като мен, нали?

Обръщам се и хуквам към задната врата, но той ме сграбчва за лакътя и ме издърпва обратно към гърдите си. Пускам тениската и обувките, а той ме избутва към стената на къщата. Вдигам ръце и се сблъсквам с мазилката.

Боже.

Треперя, вдишвам кратко и плитко, докато сърцето ми прескача, а кръвта ми се сгорещява под кожата.

Какво, по…

Той се пресяга, хваща лицето ми с ръка и горещият му дъх лъхва ухото ми.

— Не ме заплашвай с такива неща. Ако ще се държиш като непослушно хлапе, може би трябва да бъдеш наказана като такова, а?

Едва не се разсмивам през сълзите, които изсъхват върху лицето ми.

— Определено — дразня го. — Умирам да видя как ще ме контролираш. Не можеш да накараш дори Коул да си изпълни задълженията, а кога за последно си възбудил жена в леглото си? Ти не си истински мъж.

Той ръмжи и удря с длан къщата пред мен.

Подскачам.

Следващото нещо, което усещам, е ръката му в косата ми, която извива главата ми настрани, докато устните му се притискат към моите.

Изскимтявам, а усещането и вкусът му ме завладяват толкова силно, че клиторът започва да пулсира между краката ми. О, мамка му. Клепачите ми се затварят, а горещината и адреналинът се спускат от гърдите към слабините ми за секунда.

Той се отдръпва.

— Мамка му.

Хватката на юмрука му в косата ми се затяга.

Но после се връща обратно, устата му покрива моята, настоява за още и аз едва си поемам дъх. Цялата съм възбудена.

Вкусът му е толкова приятен. Усещането също. Отнема ми само миг, но мозъкът ми най-накрая се включва и аз се протягам, хващам тила му и също го целувам.

Ръката му обгръща кръста ми, усещам как пръстите му се плъзгат под червената копринена презрамка на бельото ми, която се подава над шортите, и той увива ръката си около плата, като че ли се кани да го изтръгне.

Котенцето ми започва да пулсира при тази мисъл. Езикът му е горещ и настоятелен, шава в устата ми и си играе с моя и когато той се отдръпва съвсем леко, за да захапе долната ми устна, аз се надигам на пръсти, усещайки топла хлъзгава болка между краката си.

О, боже.

Пайк премества уста върху страните ми, полага целувки върху челюстта и надолу по шията ми. Успявам само да се извия, за да му дам повече свобода.

Усмихвам се вътрешно. Той наистина го иска. Иска мен.

Кожата ми настръхва, косъмчетата по ръцете ми се изправят и аз започвам да треперя, когато ръцете му започват да ме изследват едновременно с устата му.

Притискам задника си към слабините му и усещам извивката на члена му, твърд и съблазнителен. Той отдръпва уста и простенва от допира ми.

— Джордан — изпъшква, очите му са затворени, а веждите болезнено сключени. — Мамка му, не можем да го направим.

Обръщам се, надигам се на пръсти и опирам чело в неговото с ръце на кръста му.

— Знам — казвам. — Знам.

Боже, как стигнахме дотук?

Кръжа над устните му и ги търся, а топлият му дъх ме кара да искам да се сгуша в него.

— Знам — прошепвам отново. — Развалих всичко, нали?

Ние сме жертви на обстоятелствата. Поне съм сигурна, че щях да го харесвам, независимо от всичко. Ако беше който и да било друг мъж, дошъл в бара ми, седнал и поприказвал си с мен, пак щях да го искам. Може да е груб и да е отвикнал да се занимава с хора, но съм щастлива с него и се радвам, че единственото, което иска от мен, е присъствието ми. По-щастлив е, когато съм тук.

— Недей да спориш с мен, става ли? — казвам му. — Утре ще отида при сестра ми и ще се оправя. Не трябва да се притесняваш за мен. Не биваше да оставам…