Рожденичката

Той обаче внезапно сграбчва задната част на бедрата ми и ме повдига, а краката ми се увиват около него. Подпира ме на стената, поглежда нагоре към мен и клати глава.

— Никъде няма да ходиш.

После се спуска към мен и завладява долната страна на брадичката ми с устата си. Въздишам, главата ми се отмята назад, а клепачите ми се затварят, докато той ме хапе, целува и изпраща тръпки надолу по ръцете ми.

Хващам раменете му и се предавам в ръцете му, извивам се в прегръдките му и жадувам търкането му между бедрата си.

Едната му ръка ме държи, докато другата се плъзга към презрамката на сутиена и я сваля, за да може да целуне кожата на рамото ми.

Задъхвам се отчаяно.

— Свали го. Моля те.

Ръката му се премества върху гърба ми, но вместо да ме разкопчае, той издърпва презрамката надолу. Само че оставам гола само за миг, преди да чуем затръшването на врата вътре в къщата и да се стреснем.

— Татко? — вика Коул. — Буден ли си?

— Мамка му — изсъсква тихо Пайк.

— О, боже. — Измъквам се от прегръдките му и той ме пуска. Навеждам се, отново вземам тениската и обувките си и ги вдигам пред себе си, за да се прикрия. През задната врата виждам как се включва лампата в кухнята, и завивам зад ъгъла на къщата, за да се скрия от поглед.

Сърцето блъска в ушите ми, не мога да преглътна. Поглеждам иззад ъгъла към Пайк, а той се оглежда наоколо, като че ли не знае какво да направи, но накрая взема маркуча, от който все още тече вода, и продължава да изплаква вече чистите си ръце.

— Да, тук съм! — извиква, а адамовата му ябълка подскача нагоре-надолу.

Чувам как вратата изскърцва, отдръпвам се назад и се уверявам, че не се виждам.

— Здрасти, какво правиш? — чувам да пита Коул.

Бързо закопчавам наново сутиена си и навличам мократа тениска.

— Мия се — отвръща Пайк. — Реката едва не заля пристанището днес. Опитах се да ти звънна.

— Да, съжалявам.

Следва тишина, всичко, което чувам, е как водата се излива върху вече наводнената ливада.

— Къде е Джордан? — продължава Коул.

— Не знам… вътре?

Свеждам очи и ме пронизва вина. Трябва да лъже заради мен.

Имам предвид, разбира се, че би го направил. Аз също бих. Но осъзнавам, че мога да зарежа Коул, да си тръгна и животът ще продължи. Пайк не може да го направи. Той му е син.

— Ще останеш ли? — пита го Пайк.

— Само си вземам някои неща — обяснява сериозно Коул. — Не мисля, че би искала да ме вижда още известно време. Благодаря, че ѝ позволи да остане тук.

Гласът на Пайк е малко по-силен от шепот.

— Няма проблем.

Следва още тишина, после чувам как водата спира и двамата се раздвижват.

— Тя наистина се погрижи за мен, когато… — провлачва Коул, после продължава: — Когато не можех да търпя други хора около себе си. Не исках да я наранявам.

В гърлото ми бодат игли. Всичко е толкова объркано, защото не знам доколко ми е позволено да се гневя.

Правел го е точно под носа ми. В продължение на седмици.

Но в сърцето си аз също не му бях вярна.

Някъде дълбоко в себе си винаги сме знаели, че това ще свърши.

— Можеш да се прибереш вкъщи — казва тихо баща му, почти с молба.

Но Коул не отговаря и ми се иска да можех да видя лицето му. Дали гледа към баща си? Не може да гледа хората в очите, когато е тъжен или разстроен.

— Какво правиш? — пита го Пайк с толкова тъга в гласа. — Какво правиш със себе си, а?

Чувам въздишка, после Коул казва:

— Ще говоря с нея. В един момент.

После вратата се затваря, удряйки се в рамката, аз бавно надничам иззад ъгъла и виждам Пайк да стои на същото място, където го оставих.

Челото му е сгърчено от болка, а погледът му — забит в земята. Но главата му се обръща леко към мен.

— Той не се държи добре с теб, а би трябвало — казва Пайк с лице, набраздено от вина. — Но това не бива да се случва, Джордан.

Стискам зъби, а в гърлото ми напират сълзи.

Знам.

Знам.

Глава 16 Пайк

Усещам я. Топлите ѝ бедра се увиват около моите под чаршафите, а между краката ѝ е горещо и влажно, докато се отърква в мен. Хващам я за бедрата и ни преобръщам, издърпвам бельото ѝ и се гмуркам надолу, завладявайки я с уста.

Божичко, стоновете ѝ са толкова сладки, че не искам никога да напускам леглото. Не искам да правя нищо друго, освен да я усещам, да я вкусвам и да поемам аромата ѝ, да я карам да се усмихва, да се поти и да свършва. Тя е моя.

Но очите ми внезапно се отварят и примигват на мъждивата ранно утринна светлина.

Сам съм и вдишвам през носа, преследвам аромата ѝ от съня ми.

Затварям очи.

— Господи — въздишам и облизвам сухите си устни.

Свивам ръце в юмруци, все още усещам задничето ѝ върху дланите си и жадувам за нея. Жадувам за топлото тяло, което бе в ръцете ми снощи, толкова силно, че челюстта ме боли от стискане.

Избърсвам потта от врата си, поглеждам надолу и виждам как членът ми надига чаршафа.

Мамка му.

Имам нужда от секс. Това е всичко. Джордан не е специална.

Не е.