Рожденичката

Сърцето ми прескача. Радвам се, че и той се е забавлявал. Радвам се, че му е харесало да се мотае с мен, защото…

Защото вече свиквам с него.

Хващам се, че гледам часовника и се вълнувам все повече с наближаването на пет часа всеки ден. Очаквам с нетърпение прибирането му и ми се иска това да не се случваше. Накрая ще си тръгна. Не искам да се привързвам.

През ума ми минава мисълта за душа, спомням си за гъбата му и бузите ми се затоплят.

Чувствам се добре с него и се радвам, че той също се чувства добре с мен. Просто не трябва да се чувствам толкова добре.

Стигаме зад къщата, близо до задната врата, и аз се навеждам, за да отворя крана. От маркуча потича вода и го вдигам от земята.

Изправям се и прокарвам ръка под струята, благодарна, че водата още е затоплена от слънцето през деня.

Подавам му го и той го поема.

— Благодаря, че дойде днес — казва тихо. — Имахме нужда от помощ.

Кимвам и свалям кецовете и шапката си.

— Това е и моят град.

Той изплаква лицето, ръцете и работните си ботуши, и аз забелязвам, че водата, течаща от дрехите му, все още е кална.

Само влошаваме нещата.

— Има кърпи в сушилнята — казвам разсеяно. Може да отиде да се подсуши с кърпа, докато аз се изплаквам навън.

Той сваля тениската презглава, аз я вземам и я извивам, за да изстискам водата от нея, докато той прокарва струята от маркуча по раменете си и надолу по гърба.

— Махнах ли всичката кал? — пита.

Обръща се, все още държи маркуча, и ми показва гърба си, а аз внезапно усещам топлината на тялото му до себе си. Кръвта ми се сгорещява под кожата, страхувам се да погледна към него.

— Аха — казвам едва дочуто.

Махам една от ластичките си и започвам да развалям плитката, а кожата ми гори. Той ме гледа.

Затварям очи за миг, докато попивам погледа му.

Искам да ме гледа.

Но го чувам да се засмива и отварям очи, за да видя как се протяга и хваща другата ми плитка. Вдига маркуча и я изплаква.

Ох, калта…

— А, да, много благодаря за това, между другото. — Тонът ми е престорено саркастичен.

— Сама си го изпроси.

Да. Така е. Забавно е да го дразня.

Докосването му гъделичка скалпа ми и въпреки че вече не съм отпусната, отново се усмихвам. Той докосва само краищата на няколко косъма, а на мен ми се замайва главата.

Преглъщам буцата в гърлото си, бавно се обръщам и шепна:

— Ще провериш ли гърба ми?

Изчаквам един миг, пулсът заблъсква в ушите ми и чувам звука от плискането на водата от маркуча върху земята.

Но после го усещам. Леките му докосвания върху тениската ми и хладката вода, която се просмуква в плата, докато той чисти калта.

Толкова е тих и е толкова шумно, че ушите ми пищят.

В началото е бърз. Обгръщам предната част на тялото си с ръце, нервна, като че ли ме докосват за пръв път.

Но после забавя темпото, ръката му се задържа по-дълго върху лопатката ми и прилага по-голям натиск, притиска се към извивките ми и прокарва пръсти по врата, по гърба и после по хълбоците ми.

Кръвта започва да пулсира между краката ми, а клепачите ми потреперват.

Ръката му докосва гола кожа върху хълбока ми и се задържа за миг, а аз издишам, толкова съм нервна, но и развълнувана.

Не си въобразявам. Не си въобразявам начина, по който усещам докосването му.

Преглъщам и бавно поглеждам встрани, виждам фигурата му през рамо, протягам се надолу, хващам подгъва на тениската си, колебая се само за миг, преди да я изхлузя презглава. После бързо се пресягам, вземам чиста кърпа от стълбите и я притискам към предната част на тялото си.

Искам да ме гледа, но толкова се страхувам, че ще ме отблъсне.

Хвърлям прогизналата тениска и оставам на място, а страхът и желанието пропъждат всяка рационална мисъл. Известно време равномерната струя вода просто пада, като изкопава дупка в ливадата.

После се прехвърля върху мен. Стича се по рамото ми, по лопатките и ръката му я следва, изчиства все още останалата кал. Затварям замаяна очи.

Усещам топлина върху гърба си и осъзнавам, че той се е приближил и се е надвесил зад мен.

Чувам го да преглъща.

— Хавлията ще се намокри — казва с дрезгав глас.

На устните ми напира усмивка, но не я пускам на свобода.

Отварям очи, дърпам хавлията от тялото си и я захвърлям обратно на стълбите, а възбудата тече като електрически ток под всеки сантиметър от кожата ми. Не си спомням някога да съм желала нещо толкова силно.

Той измива гърба и ръцете ми и накланя главата ми наляво и надясно, за да се увери, че не е останала кал и там. Приключвам с разплитането на косата си, прокарвам пръсти през нея и усещам как мокрите кичури се смесват със сухите.

Искам да го погледна и да разбера какво си мисли, но се страхувам, че ще разваля магията. Страхувам се, че ако срещна очите му, и двамата ще се изплашим.

Толкова е приятно.

— Краката ми чисти ли са? — питам през рамо.

Знам, че съм лоша, но не искам да приключва все още.

Отнема му само миг, но после усещам как водата залива краката ми, и той бавно пада на коляно, за да заеме по-удобна позиция.