Рожденичката

— Всичко е мазно, пикантно и вкусно — казвам му. — Не се притеснявай. Днес ще ти позволя да изклинчиш. Можеш да си задръстваш артериите до края на света.

Усещам как кимва.

— Хубаво. — След кратка пауза отново проговаря: — Но ако ти стане некомфортно, кажи ми. Ще те закарам вкъщи.

— Ще се оправя — отвръщам. — На работа през цялото време си говоря с хората. Знам как да завържа разговор.

Дъч и жена му поканиха Пайк, Коул и мен, но Коул се извини, че днес трябвало да работи извънредно и нямало да може да дойде.

Но докато гледам фий да си, попадам на снимка от „Последната дупка на Патрик“, супермаркета в края на града, и разпознавам колата на Коул на бензиноколонката. Публикацията е негова.

излизам извън града за деняяяяя! ура!

Работа, друг път. Но това изглежда необичайно амбициозно за него. Да пътува в почивния си ден. Изненадващо, не се оглеждам за Елена или за други момичета, които са тръгнали с него, но усещам пристъп на негодувание заради това че продължава напред, все едно изобщо не съществувам. Имам предвид не че ще си вдигна телефона, но щеше да е хубаво да видя, че се е опитал да звънне. Да знам, че поне е загрижен за мен. Предполагам, че връзката ни разруши и приятелството, което имахме по-рано.

Не знам защо ми пука. Баща ми, майка ми, бившите ми гаджета… Предполагам, че си струва да държиш социалния си кръг малък. Имам Кам и Шел.

Завиваме към „Оуенс“ и веднага виждам, че улицата пред нас е преградена от няколко барикади. Пайк завива надясно и паркира до бордюра. Минава два и въпреки че купонът е започнал преди няколко часа, жената на Дъч каза, че ще продължи до среднощ, за да могат децата да се порадват на фойерверките.

Излизаме от колата и бавно вземаме храната в ръце, Пайк носи безценните си подноси с чушки и сос за такос, докато аз бутам малката хладилна чанта с напитки и картофената салата върху нея.

— Здрасти, пич — казва Дъч и се насочва към Пайк с бира в ръка, покрита с изолираща платнена лента, на която пише „ПИКАЯ В БАСЕЙНИТЕ“.

— Здрасти, Пайк — вика още някой от другата страна на барикадите.

Пайк му кимва и аз спирам до тях, а Дъч ми се усмихва. Бог знае какво заключение си е извадил от това, че съм дошла сама с Пайк. Защо винаги се мотая с него. Не знам дали знае, че двамата с Коул сме скъсали.

Красива жена с тъмнокестенява коса се приближава и взема подносите от Пайк, като го целува по бузата.

— Как си? — пита усмихнато.

Той се пресяга и хваща картофената салата от хладилната чанта, която бутам.

— Добре. Вие как сте?

— О, почиваме си — шегува се тя и ни води към купона. — Въпреки че той — посочва към Дъч — трябваше да се въоръжава с бира всеки път, когато му се наложеше да премести някоя маса за пикник тази сутрин.

Пайк се засмива, а аз разбирам, че това е жената на Дъч.

— Това е Джордан — представя ме Пайк. — Ъм… приятелка на Коул. Той не можа да дойде.

Засмивам се на себе си, когато го чувам да се запъва. Предполагам, че е по-добро обяснение от „Това е бившето гадже на Коул, което все още живее при мен и постоянно спорим, освен това ненавиждам музиката ѝ, но вижте… донесли сме сос за такос!“.

— Аз съм Тереса — казва тя с вибриращо р и ми се усмихва през рамо. После посочва към подносите ми. — Това крема сирене ли е?

— О, да.

— Ура — изпява и ни води към храната.

Всичко е подредено като на шведска маса, три дълги маси са сложени една до друга и покрити с храна. В края им се намират няколко хладилни чанти, а ароматът на препечен хамбургер ме удря в гърлото и устата ми се напълва със слюнка. Групи хора се излежават на шезлонги в дворовете си или направо на блокираната улица, а децата тичат навсякъде, играят на гоненица и се спускат по хълмовете на някои от ливадите. Няколко тийнейджъри, не много по-малки от мен, седят наоколо и играят на телефоните си, докато възрастните се смеят и говорят, като понякога спират, за да извикат някоя заповед към децата си. Технически погледнато, още не е лято, но слънцето напича и жегата намалява само когато го закрие някой случаен облак. Денят е прекрасен.

— Ела — казва Дъч и сръчква Пайк.

Пайк поглежда към мен, вероятно за да се увери, че съм добре, и накрая оставя салатата, преди да се присъедини към другите. Отдалечава се, стиска ръцете на приятелите си и отвинтва капачката на бирата, която някой му подава.

Завличам се до Тереса, докато тя слага всичко на масата.

— Откога сте женени двамата с Дъч? — питам.

Тя въздиша.

— Четиринайсет години. — Поглежда към мен. — След три деца все още искам да го убия всеки един ден от живота си, но пък прави хубави спагети, така че…

Изсумтявам. Сигурна съм, че просто се шегува, защото се съмнявам да може да обясни как още го търпи. Изглежда доста спретната, докато той е облечен в карирана риза и обут в каубойски ботуши.

— Това изглежда страхотно — казва тя, докато маха фолиото. — Благодаря ви, че сте донесли толкова много. Няма да изкара дълго.

Точно тогава между нас се пъхва ръка, хваща четири чушки за клечките за зъби и ги отмъква. Веднага разпознавам татуировката на нея.