Рубиненочервено

За един кратък миг огледах лицето си в огледалото. Не изглеждах точно отпочинала, но по-добре, отколкото можеше да се очаква. Намазах с малко от крема против бръчки на майка ми бузите и челото си. Както тя винаги казваше, човек не може да започне да се маже с крем достатъчно рано.

С удоволствие бих пропуснала закуската, но от друга страна рано или късно все трябваше да се срещна с Шарлот и леля Гленда, така че по-добре да го направя още сега. Когато слязох на първия етаж, ги чух да говорят, много преди да съм стигнала до трапезарията.

— Голямата птица е символ за нещастие — чух да казва пралеля Мади. Охо! Обикновено тя никога не ставаше преди десет часа, беше заклета любителка на спането до късно и смяташе закуската за единственото излишно ядене през деня. — Иска ми се някой да се вслуша в думите ми.

— Наистина, Мади! Никой нищо не може да разбере от виденията ти. Вече ги чухме поне десет пъти — каза лейди Ариста.

— Точно така — рече леля Гленда. — Ако още веднъж чуя думите „яйце от сапфир“ ще започна да крещя.

— Добро утро — казах аз.

Последва кратка тишина, по време на която всички ме зяпаха сякаш съм Доли, клонираната овца.

— Добро утро, дете — каза най-сетне лейди Ариста. — Надявам се, че си успяла да спиш добре.

— Да, отлично, благодаря. Бях много уморена.

— Сигурно всичко ти е дошло малко в повече — каза леля Гленда надменно.

Действително, дойде ми в повече. Отпуснах се на моето място срещу това на Шарлот, която явно не бе докоснала закуската си. Тя ме погледна, сякаш самата ми поява окончателно е развалила апетита й. Мама и Ник ми се усмихнаха съзаклятнически, а Каролайн избута към мен купа с корнфлекс и мляко. От другия край на масата пралеля Мади с розовия си пеньоар ми помаха.

— Ангелче! Толкова се радвам да те видя! Ти най-сетне ще внесеш яснота в цялата тази бъркотия. При всичкото това викане вчера вечерта никой човек не би могъл да разбера за какво става въпрос. Гленда раздуха някакви древни истории от времето, когато нашата Люси избяга с онова симпатично момче Де Вилърс. Така и не разбрах защо всички вдигнаха такава олелия за това, че Грейс ги е подслонила за няколко дни. Предполагаше се, че всичко това отдавна е забравено. Но не, тъкмо някоя история е заровена и върху нея вече е поникнала трева, пристига отнякъде някоя камила и я изпасва.

Каролайн се закиска. Без съмнение си представяше леля Гленда като камила.

— Това тук не е някоя сапунка по телевизията, лельо Мади — изсъска леля ми.

— И слава богу, че не е. Ако беше, отдавна да съм загубила нишката на историята.

— Много е просто — каза Шарлот студено. — Всички мислеха, че аз притежавам гена, но в действителност го е наследила Гуендолин. — Тя избута чинията си и се изправи. — Нека сега да види, как ще се оправи с това!

— Шарлот, почакай! — Но леля Гленда не можеше да спре Шарлот да напусне помещението. Преди да хукне след нея, хвърли на мама още един гневен поглед. — Наистина трябва да се срамуваш, Грейс!

— Тя е наистина опасна за обществото — каза Ник.

Лейди Ариста въздъхна дълбоко.

Мама също въздъхна.

— Трябва да тръгвам за работа. Гуендолин, уговорихме се с господин Джордж днес да те вземе от училище. Ще бъдеш изпратена да елапсираш в 1956 година, на сигурно място в стая в сутерена. Там на спокойствие ще можеш да пишеш домашните си.

— Яко! — възкликна Ник.

И аз си помислих същото.

— След това веднага се прибираш в къщи — каза лейди Ариста.

— Но тогава денят вече ще е свършил — отвърнах аз.

Така ли щеше да изглежда ежедневието ми оттук нататък? След училище да ходя в Темпъл, за да елапсирам, там да кисна в скучния сутерен и да пиша домашните си, и веднага след това да се прибирам вкъщи за вечеря? Какъв кошмар!

Пралеля Мади изруга тихо, защото ръкавът на пеньоара се потопи в мармалада върху филията й.

— Както винаги казвам, по това време човек трябва да лежи в леглото.

— Точно така — съгласи се Ник.

Мама целуна и трима ни както всяка друга сутрин за довиждане, после постави ръка на рамото ми и каза тихо:

— Ако случайно срещнеш баща ми, моля те целуни го от мен.

Лейди Ариста трепна при тези думи. Мълчаливо отпи от чая си, после погледна часовника и каза:

— Трябва да побързате, ако искате да стигнете навреме в училище.

— Един ден задължително ще отворя детективско бюро — каза Лесли.

Бяхме избягали от часа по география при госпожа Каунтър и се бяхме завряли в една от кабините на дамската тоалетна. Лесли седеше върху капака на тоалетната чиния, разтворила дебела папка върху коленете си. Аз се бях облегнала на вратата, която цялата бе издраскана с химикал и маркери. Джени обича Адам. Малкълм е задник. Животът е истинска гадост.

— Разследването на тайни просто е в кръвта ми — продължи Лесли. — Може би дори ще следвам история и ще специализирам в областта на древните легенди и митове. И тогава ще направя нещо като Том Ханкс в „Шифърът на Леонардо“. Разбира се, аз изглеждам по-добре и ще си назнача някой наистина страхотен асистент.