Сан Феличе

Нека се опитаме да кажем какво се бе случило в този шумен квартал на стария Неапол: един вид просяшко тържище, където ладзарони, камористи135 и гуапи136 си оспорваха властта; където Мазаниело137 бе вдишал неочаквано своята революция; където от петстотин години насам са започвали всички вълнения в столицата на Двете Сицилии, както от Везувий изникват всички земетресения, раздрусвали Резина, Портичи и Tope дел Греко.

Към шест часа сутринта съседите на манастира Свети Ефрем, който се намира на Салита деи Капучини, видяха, че братът просител, натоварен да се грижи за прехраната на общежитието, излезе както винаги, като подбутваше пред себе си магарето, и заслиза по дългия път от входа на светата обител към улица Инфраската.

Тъй като на двете същества, двуногото и четириногото, е отредена известна роля в нашата повест, те — особено двуногото — заслужават едно по-особено описание.

Монахът, с кафяво капуцинско расо и качулка на гърба, беше според правилото бос, със сандали с дървени подметки, прикрепени към глезените с две кръстосани каишки от жълта кожа; подметките удряха и уличната настилка, и петите му; с обръсната глава, с тесния венец коса, напомнящ трънения венец на Исуса Христа, с чудотворния кордон на Свети Франциск — на който се дължи необикновената почит на вярващите към ордена му, — чиито три символични възела напомнят трите обета, които монасите от този орден дават, когато се отричат от света, именно обет за бедност, целомъдрие и послушание.

Фра Пачифико, което значи брат Мирко — така се казваше братът просител, когото представихме, — си бе избрал, както изглежда, когато бе облякъл расото на свети Франциск, едно име, съвършено противоположно на физиката и нрава му.

Всъщност Фра Пачифико беше четиридесетинагодишен мъж, висок пет стъпки и осем пръста138, с големи мускулести ръце, херкулесовски гърди и яки нозе, имаше гъста черна брада, прав и широк нос, зъби, напомнящи клещи от слонова кост, мургава кожа и очи с ужасно изражение, каквито във Франция имат само хората от Авиньон и Ним, а в Италия само абруцките селяни, потомци на самнитите, покорени с толкова усилия от римляните, или пък на марсите, останали изобщо непокорени.

По нрав беше от ония злъчни хора, които са готови за безпричинни свади. Затова по времето, когато беше моряк — Фра Пачифико беше най-напред моряк и по-нататък ще разкажем по какъв повод престана да служи на краля, за да се посвети в служба на Бога, — по времето, когато беше моряк, много нарядко Фра Пачифико, който се наричаше тогава Франческо Еспозито139 (защото баща му бе забравил тогава да го признае, а майка му не бе сметнала за свой дълг да го храни), много нарядко, казахме, се случваше да мине ден Фра Пачифико да не се сбие с някого, било на борда на кораба с някои другари, било на площада пред вълнолома, на Страда деи Пилиери или на Санта Лучия с някой каморист или гуапо, който смяташе, че има на сушата същите права, каквито нашият Франческо Еспозито считаше, че има върху океана или Средиземно море.

Моряк на борда на „Минерва“, командвана от адмирал Карачоло, Франческо бе участвал в похода срещу Тулон като добър съюзник на френските роялисти и им бе помотал, когато след като продадоха Тулон на англичаните, французите си отмъстиха на якобинците. Вярно е, че за това съучастие той бе жестоко наказан от адмирал Карачоло, който не смятате, че Сърдечното съглашение може да стигне до убийства; но вместо да го излекува от омразата му към санкюлотите, това наказание, напротив, само я удвои; така че, щом видеше някого, облечен по новата мода, пожертвал пред олтара на родината перуката с плитка или късите панталони, за да се остриже а ла Тит и да обуе дълъг панталон, той биваше обладан от бесове, каквито в Средните векове би се наложило да прогонват със заклинания.

Заедно с това Франческо Еспозито си бе останал добър християнин; никога не би пропуснал да си каже сутрин и вечер молитвата. Носеше на гърдите си иконичката със Светата Дева, която майка му бе окачила на шията, преди да го остави при намерените деца, без какъвто и да е белег, по който Еспозито би могъл да се надява, че някой ден ще го потърсят. Всеки неделен ден, когато му разрешаваха да отиде в Тулон, той слушаше литургията с примерно благочиние и за нищо на света не би напуснал черквата, за да отиде с другарите си да изпие в кръчмата бутилка червено вино от Ламалг или бяло от Каси, докато не ви-ди, че свещеникът се прибира в съдохранителницата; това не пречеше изпразването на бутилката с бяла или червена течност да се ознаменува в списъка на приятелските наранявания с някоя и друга драскотина от различна ширина или с някое по-плитко или по-дълбоко убождане, последица от двубоите с нож, така чести в съмнителните среди, към които Франческо Еспозито принадлежеше и за които човекоубийството е прост жест.