Сан Феличе

Карачоло се досети какво става, хвърли поглед към флотилията от раса и наистина позна в първата лодка, която сякаш водеше и командваше останалите, Франческо Еспозито в капуцинско расо, който участваше с гръмкия си глас в религиозния концерт и ревеше славословия за своя светец покровител.

Лодката с Еспозито се спря от скромност откъм левия борд, но Карачоло заповяда чрез адютанта си да мине откъм десния борд и отиде да посрещне новоподстригания брат пред почетната стълба.

Еспозито се качи сам и щом стигна до най-горното стъпало, отдаде чест по войнишки, като каза:

— Ето ме, господин адмирал — идвам да изпълня дадената дума.

— Постъпваш като истински моряк — отговори Карачоло — и аз ти благодаря от мое име и от името на всичките ти другари, задето не си я забравил. Това прави чест както на капуцините от Свети Ефрем, така и на екипажа от „Минерва“. Обаче с твое позволение ще се задоволя само с добрата ти воля, която, надявам си, ще бъде приятна на Бога толкова, колкото и на мене.

Но Еспозито поклати глава:

— Извинете, господин адмирал, но работата не може да мине така.

— А защо, ако това ми стига?

— Нима ваше превъзходителство би желал да направи такова зло на бедния ни манастир, а на мене да отнеме възможността да ме провъзгласят за светец подир смъртта ми?

— Обясни се.

— Искам да кажа, ваше превъзходителство, че това, което ще стане днес, е голямо тържество за капуцините от Свети Ефрем.

— Не разбирам.

— А пък това, което ви казвам, е ясно като водата от Лъвовата чешма. В нито един от стоте манастира на различните ордени, които се намират в Неапол, няма монах от какъвто и да е чин, който би могъл да стори това, което по обет съм длъжен да направя днес.

— О, колкото до това — сигурен съм — отговори със смях Карачоло.

— Добре тогава, господин адмирал. Едно от двете: или ще се удавя и ще стана мъченик, или ще се спася и ще стана светец. И в единия, и в другия случай осигурявам на нашия орден първенство над всички друга и създавам благоденствие за манастира.

— Да, но аз не искам един доблестен момък като тебе да се изложи на удавяне. И ако се противопоставя на този опит?

— Ех, дявол да го вземе, господин адмирал, не правете такова нещо! Като видят, че надеждите им ще се осуетят, нашите ще помислят, че аз съм поискал да ме освободите от дадения обет, и ще ме натикат в някои in pace140.

— Нима толкова държиш да станеш монах?

— Не държа да стана, господин адмирал — от вчера вече съм монах и дори ми дадоха триседмичен отпуск, за да може опасният скок да стане в деня на Свети Франциск. Нали разбирате, така постъпката ще бъде по-тържествена, с по-голяма чест за светеца.

— И какво ще получиш за тоя скок?

— О, поставих си условия.

— Надявам се, че си поискал да станеш най-малко игумен?

— Не съм толкова глупав, господин адмирал.

— Благодаря.

— Не, поисках и получих длъжността на брат просител. Една приятна длъжност. Ако бих бил принуден да се затворя в манастира с ония малоумни монаси, ваше превъзходителство разбира, че бих умрял от скука. Но братът просител няма време да скучае. Той тича из всички неаполски квартали, от Маринела до Паузилипе, от Вомеро до вълнолома. Освен това се среща с приятели на пристанището и може да си пийне чашка вино, без някой да я плати.

— Как: без някой да я плати? Еспозито, приятелю, струва ми се, че се обърка.

— Напротив, вървя по правия път.

— Нима една Божия заповед не казва: не вземай имота на ближния си?…

— Ами кордонът на Свети Франциск, господин адмирал? Нали всичко, до което се докосне този кордон, става расо на Свети Франциск? Докоснеш се до една бутилка, до втора, до трета, подадеш енфие на кръчмаря, на кръчмарката поднесеш да ти целуне ръкава и толкова.

— Да, наистина! Не си спомних тази привилегия.

— Освен това, господин адмирал — продължи Еспозито със самодоволно изражение, — ваше превъзходителство трябва да забележи, че човек не изглежда много лошо с расо. Не толкова добре, колкото с униформа, зная това, но най-сетне потребни са хора за всички вкусове и ако вярвам на това, което се разправя в манастира…

— Е-е?

— Разправя се, господин адмирал, че монасите на Свети Франциск, особено капуцините от Свети Ефрем, не постят през всички дни, както се полага по календара.

— Ще млъкнеш ли, безвернико? Ако те чуят събратята ти…

— Ами! Сякаш те малко приказват, да ги пази светецът покровител! Понякога дори започвам да мисля, че съм бил в манастир, когато служех във флота, а моряк станах, откакто влязох в манастира. Но виждам, че започват да губят търпение, господин адмирал. Нямам предвид тях, а погледнете на кея.

Адмиралът погледна в указаната от Еспозито посока и видя вълнолома, кея, прозорците на улица Пилиеро, отрупани със зрители, които бяха узнали какво ще става и се готвеха да ръкопляскат за победата на капуцините от Свети Ефрем над монасите от другите ордени.

— Добре! — каза Карачоло. — Виждам, че ще трябва да отстъпя пред желанието ти. Хей, вие там — извика той, — пригответе лодката!

И щом видя, че заповедта му ще бъде изпълнена с присъщата на моряците бързина, се обърна към Еспозито: