Сан Феличе

Но било от обич към бившия си господар, било от ненавист към новия то изглеждаше решено още на място да покаже на Фра Пачифико лошите си качества, изброени от продавача.

Кон се продава с юздата, казват неаполитанци, а магаре с оглавника. Съгласно тази правна аксиома Джакобино бе не само продаден, но и предаден с оглавника си. Фра Пачифико го улови за него и го дръпна напред. Обаче Джакобино се изгърби, вкопа се с четирите си крака и нищо не можа да го накара да поеме пътя към Инфраската. След няколко безполезни усилия, които можеха да бъдат пакостни за престижа на Свети Франциск, Фра Пачифико реши да прибегне до по-строги средства. Той си припомни, че по времето, когато беше моряк, бе виждал по африканското крайбрежие как камиларите водят камилите с въже, прекарано през ноздрите. Извади с дясната ръка ножа си, стисна с лявата ноздрите на Джакобино, сряза преградата между тях и още докато магарето, което не подозираше какво ще му се случи, се усети да се опре, въжето бе прокарано през разреза и Джакобино беше вече с юзда през носа вместо през устата; животното поиска да се противи и започна да се тегли, но Фра Пачифико го дръпна в обратна посока. Джакобино изрева от болка, хвърли отчаян поглед към бившия си господар, сякаш искаше да му каже: „Виждаш, че направих, каквото можах“ и последва Фра Пачифико към манастира Свети Ефрем с послушанието на вързано куче.

След като го затвори в някакъв килер, който щеше да му бъде обор, Фра Пачифико отиде в градината, избра едно лаврово дърво, нещо средно между тоягата на бесния Роланд и боздугана на Херкулес, отряза го на три и половина стъпки, обели го, остави го да престои два часа в топла пепел и въоръжен с този нов вид жезъл, се върна в килера и затвори вратата след себе си.

Това, което се случи тогава между Джакобино и Фра Пачи-фико, си остана между тях; но на другия ден брат Пачифико с тояга в ръка и Джакобино с кошове на гърба излязоха заедно като добри приятели; само че кожата на Джакобино, вчера лъскава и гладка, беше днес измачкана, разрошена и окървавена на няколко места, което доказваше, че приятелството не се е установило без известна съпротива от страна на Джакобино и без упорита настойчивост от страна на Фра Пачифико.

Както бе обещал, той разшири кръга на обиколките си до Стария пазар, кея и Санта Лучия, а вечерта доведе Джакобино, натоварен с такова количество месо, риба, дивеч, плодове и зеленчуци, че изобилно снабденото братство можеше да продава излишъка и три пъти седмично да устройва пред самата врата на манастира малък пазар, откъдето започнаха да се снабдяват набожните души и благочестивите стомаси от улица Инфраската и от Ла Салита деи капучини.

Работите вървяха така почти от четири години вече и Фра Пачифико и приятелите му живееха в разбирателство, което Джакобино не се опита нито веднъж да наруши, когато и тоя ден, както постъпваха три пъти седмично, двамата излязоха от манастира и поеха по нанадолнището, дало името си на улицата, Джакобино напред, с разни кошове на гърба, а Фра Пачифико след него, с лавровата тояга в ръка.

Още при първите им стъпки по улица Инфраската и най-незапознатият с неаполските нрави можеше да разбере на каква популярност се радват и двамата: магарето — пред децата, които му носеха с пълни шепи шума от моркови и листа от зеле, а Фра Пачифико — пред жените, които искаха да ги благослови, и пред мъжете, които го питаха какъв номер да си купят от лотарията.

За похвала на Джакобино и на Фра Пачифико трябва да кажем, че Джакобино приемаше всичко, каквото му поднасяха, а Фра Пачифико не отказваше нищо от това, което му искаха, даваше щедро благословии и посочваше номера, но без да гарантира ползата от едните и от другите. От време на време някоя набожна жена, по-излиятелна от другарките си, коленичеше пред монаха. Ако беше млада и хубава, Фра Пачифико й поднасяше да целуне ръката му откъм вътрешната страна, за да може да я погали по брадичката — дребна чувственост, към която той не беше равнодушен. Ако жената беше стара и грозна, се задоволяваше да й подаде кордона си, който тя можеше да целува колкото си иска. Но трябваше да се задоволи с кордона — всяко друго благоволение безмилостно й се отказвате.

В първите дни на просията, още в началния етап с дисагите, като награда за благословиите и казаните номера жителите на улица Инфраската, Страда деи Студи, ларгото Спирито Санто, Порта Алба и другите квартали, които имаше обичай да обикаля, бяха предложили да заплащат на Фра Пачифико с плодове, зеленчуци, хляб, месо и дори риба — макар че рибата рядко я изкачват до височините, където се намират споменатите от нас улици — и Фра Пачифико се бе съгласил. Дисагите не се възгордяваха; но той забеляза, че всички провизии, подарявани от жителите на къщи, отдалечени от пазарните квартали, бяха второ качество, и тъкмо това го накара да настои за магаре. Щом купи магаре, Фра Пачифико започна да отива там, където се намират най-хубавите продукти, и изостави напълно произведенията и подаръците на междинните квартали.