Сан Феличе

Не искаме да кажем, че градинарите от Стария пазар, месарите от Вико Рото, рибарите от Маринела и овощарите от Санта Лучия, на които Фра Пачифико прибираше най-хубавите произведения, не биха предпочели монахът да започва събирането на подаяния още щом излезе от манастира и вместо със съвършено празни кошове да идва при тях, когато вече ги е напълнил до две трети или поне до половина. Неведнъж продавачите се опитваха, щом го видят, да скрият някое хубаво парче, което биха желали да запазят за богати клиенти; но Фра Пачифико имаше възхитително обоняние и откриваше всяка измама. Той се насочваше право към това, което се опитваха да скрият от него, и ако не му го даваха доброволно, кордонът на Свети Франциск свършваше работата си. Но за да избегне тия дребни хитрувания, Фра Пачифико започна да не дочаква даренията: просто слагаше кордона, вземаше и работата свършваше веднага. А продавачите, които по времето на Мазаниело се бяха разбунтували срещу някакъв данък, който херцог Д’Аркос се бе опитал да наложи върху плодовете, понасяха сега ако не весело, то поне търпеливо десятъка, който братът просител от манастира Свети Ефрем вземаше от всичките им произведения; и никому не бе минало през ум да се разбунтува срещу тази тирания. Ако след като е направил избора си, забележеше известни признаци на недоволство но лицето на този, комуто бе направил честта да удостои с вниманието си, Фра Пачифико изваждаше от джоба си своята тясна и дълга като калъф рогова табакера, поднасяше на ощетения продавач енфие и много нарядко това благоволение не възвръщате усмивката на устните на жертвата. Ако това внимание се окажеше недостатъчно, лицето на Фра Пачифико, който въпреки името си пламваше много лесно, ставаше от бронзово пепеляво; очите му хвърляха двойна мълния, лавровата тояга започваше да кънти по паважа и след тази тройна проява никога не се случваше доброто настроение да не се възвърне незабавно на лицето на лошия католик, който не бе сметнал за щастие да поднесе сам на Свети Франциск най-угоената си гъска, най-сочния пъпеш, най-крехкото филе или най-лъскавата риба.

Тоя ден, според обичая си, Фра Пачифико слезе, без да се спира — освен когато трябваше да благослови и подаде за целуване ръкава си или да посочи на играчите на лотария единични, тройни, четворни и петорни числа — из лабиринта на уличките от Ла Викария до Еджициака ла Фориела; като стигна там, пое по виа Гранде, Вико Беретари и излезе до площада на Стария пазар точно зад черквицата Санта Кроче, където свещениците пазят не от благочестие, а за да го показват на посетителите, украсения с герб дръвник, на който Корадино и австрийският херцог са били обезглавели от Анжуйския херцог, краля със загоряло от слънце лице, който — както ни съобщава Вилани — „спеше малко и не се смееше никога“.

Щом отмина черквата, Фра Пачифико се озова в друга земя.

Истинска земя на изобилието, където животинското и растителното царство се сливат, където грухтят свини, къткат кокошки, крякат гъски, пеят петли, крещят пуйки и патици, гукат гълъби, където наред с някой пъстър фазан от Каподимонте, зайци от Персано, пъдпъдъци от Мизенския нос, яребици от Ачера, дроздове от Баньоли, са изложени на земята бекаси от блатата на Линкола и диви патици от езерото Аняно; където цели планини цветно и обикновено зеле, пирамиди от дини и пъпеши, стени копър и кервиз се издигат над пластове от алени пиперки и тъмночервени домати, сред които се показват кръгли кошници с дребни морави смокини от Паузилипе и Пуцоле, които Неапол в продължение на една година бе гравирал на монетите си като символ на своята мимолетна свобода.

С такива именно богатства Фра Пачифико пълнеше всеки ден кошовете си.

Монахът прибра обичайния десятък, но докато го събираше, забеляза, че на площада владее голяма загриженост. Продавачите разговаряха, жените шушукаха, децата трупаха камъни и противно на обичая, към когото и да пристъпваше Фра Пачифико, продавачът не обръщаше особено внимание на зеленчука, птиците, дивеча и плодовете, избрани и наблъскани в кошовете на брата просител; и тъй като кошовете бяха пече две трети напълнени, Фра Пачифико реши, че е време да мине към месарите, затова тръгна към Сан Джовани ал маре, където се намираха мачелаите и бекаите, тоест продавачите на козе и овче месо; защото двете сродни професии се упражняват в Неапол поотделно. И така, той тръгна към улица Сан Джовани ал маре, сред необяснимото безразличие на населението. Откакто бе стигнал до Стария пазар, нито една жена не бе поискала да я благослови, нито един мъж не бе запитал кои номера ще спечелят при следващото теглене на лотарията.

Какво бе разтревожило дотолкова неаполското население?