Сан Феличе

За щастие риболовът е тежък занаят и Басо Томео, заедно с тримата си сина — които се хвалеха, че не са ленивци като Микеле и държаха да изпълняват добросъвестно работата си — прекарваше част от вечерта да спуска мрежите, а част от нощта да чака рибата да нахълта в тях и част от утрото да ги изтегли от водата. Така от двадесет и четири часа на денонощието Басо Томео и тримата му сина прекарваха осемнадесет часа вън от къщи, а през останалите шест спяха; поради това не бяха непоносими надзорници за любовта на Микеле и Асунта.

Затова Микеле понасяше търпеливо своето нещастие. Басо Томео му бе казал, че ще му даде дъщеря си само когато Микеле се залови за почтен и доходен занаят или когато получи наследство. За нещастие Микеле твърдеше, че не знае да съществува един едновременно честен и доходен занаят, защото едното от двете качества изключвало другото; трябва да признаем, че що се отнася до Неапол, думите му не бяха парадокс; за доказателство вземаме самия Басо Томео, който упражняваше почтен занаят, работеше с тримата си сина по осемнадесет часа в денонощието, а за петдесетте години, откакто за пръв път бе хвърлил мрежите си в морето, не бе успял да спести петдесет дуката. Затова Микеле очакваше наследството като споменаваше за някакъв несъществуващ чичо, тръгнал по пътя на Марко Поло за китайското царство. Ако наследството не се явеше, нещо все пак възможно, той щеше непременно да стане някой ден полковник, щом Нано му бе предсказала това. Вярно е, че в дома на Басо Томео Микеле бе съобщил само първата част от предсказанието, като запази за себе си втората, която стигаше до бесилото; пея той бе намерил за уместно да сподели само с млечната си сестра Луиза, както видяхме при разговора преди още по-зловещото предсказание, направено от врачката на самата Луиза.

Обаче присъствието на Асунта пред олтара на Свети Франциск в черквата Дела Мадона дел Кармине и необикновеното осветление на този олтар бяха доказателства, че Микеле, колкото и да го смятаха за луд, не се е мамил за слабия улов, постиган от Басо Томео, въпреки умората от тежкия занаят. И наистина последните три дни бяха толкова лоши, та старият рибар бе дал обет да запали пред олтара на Свети Франциск дванадесет свещи с надежда, че светецът, негов покровител, ще го сподоби с улов, какъвто евангелските рибари имали в Генисаретското езеро; и бе пожелал през цялата сутрин, докато той изтегля мрежите, дъщеря му Асунта да подкрепя обета му с най-горещи молитви.

А тъй като обетът беше даден предния ден, след последния улов, още по-лош от първите два; тъй като Микеле бе посветил цялата вечер на Луиза и цялата нощ на ранения, така че Асунта не успя да го предупреди, той намери къщата затворена и Асунта коленичила пред олтара на Свети Франциск, вместо да го чака пред вратата. Щом се увери, че Паскуале ди Симоне му е казал истината, Микеле въздъхна така дълбоко от задоволство, че Асунта се обърна, извика от радост, благодари с мила усмивка за проницателността му и му направи знак да коленичи до нея. Нямаше нужда да повтори поканата. Микеле се озова с един скок от мястото, където бе застанал, до стъпалата на олтара и коленичи на същото стъпало, където се молеше Асунта.

Не бихме желали да твърдим, че от този миг молитвата на девойката беше все така гореща, както допреди идването на Микеле, или че мисълта й не се поразсея. Но това не беше вече толкова важно, защото уловът сигурно бе приключил и мрежите бяха навярно изтеглени. Така че можеха в края на краищата да си позволят някоя и друга любовна приказка между благочестивите слова, на които имаше право светецът.

И едва тук Микеле научи от Асунта случките, с които — в качеството си на историк — запознахме читателите още преди Микеле да ги узнае, а в замяна на тези новини той разказа най-правдоподобно измисленото обяснение за заболяването на Луиза, за убийството при Лъвовата чешма и за врявата на улица Сант Елиджо и уличката Деи соспири дел абисо пред вратата на бекайото.

Като истинска евина дъщеря, щом научи, че се е случило нещо на Стария пазар, Асунта поиска да разбере какво точно е станало. А тъй като това, което нейният любим й разказа, изглеждаше забулено в мъгла, тя се прости със Свети Франциск, свършила-недовършила молитвата си, поклони се пред олтара на светеца, потопи крайчеца на пръстите си в съда със светена вода до вратата, докосна с влажните си пръсти ръката на Микеле, прекръсти се още веднъж, улови го под ръка още преди да излязат от черквата и лека като чучулига, готова да литне, чуруликаща като нея, излезе с изгората си от черквата Дел Кармине, напълно уверена в помощта на светеца и в това, че бащата и братята й са имали чудесен улов.

XXX ДВАМАТА БРАТЯ

Асунта вярвате с право на Свети Франциск: баща й и братята й имаха наистина чудесен улов.