Сан Феличе

Странно нещо! Тази дълбока любов към колекционерството, свързана с безразличие към всички чувства, не бе оказала никакво влияние върху почти бащинската любов на херцог Дела Tope към младия му брат Клементе, останал сирак още на пет години. Дълбоката му привързаност към това дете още от раждането му се дължеше вероятно на мисълта, че то го освобождава от задължението да се ожени, нещо, което не би го отклонило напълно, но все пак би попречило на колекционерското му призвание. Така че би било невъзможно да изброим грижите му към малкия, предопределен да го освободи от всякакви съпружески задължения. При всяко по-леко или по-тежко заболяване, присъщо на детската възраст, херцогът беше негов единствен болногледач, прекарваше по цели нощи до леглото му, като записваше новите книги в каталозите си или търсете в редките книга ония печатни грешки, които са свидетелство за неповторимостта на екземпляра. Дон Клементе израсна. Стана юноша, младеж, наближаваше да стане вече мъж, но дълбоката и нежна обич на брат му не намаля, нито се промени. На двадесет и шест години дон Клементе беше за брата си все още дете. Не можеше да тръгне на езда или на лов и брат му да не извика от прозореца: „Внимавай да не се удавиш! Внимавай да не би пушката ти да е зле заредена! Внимавай да не те повлече конят!“

Когато адмирал Латуш-Тревил дойде в Неапол, дон Клементе Филомарино, като другите младежи на негова възраст, се сприятели с френските офицери и, поет с пламенно въображение, възмутен от своеволията в една страна, потисната от тройната тирания на скиптъра, сабята и четчицата за светена вода, той се присъедини към редиците на най-пламенните родолюбци и бе затворен заедно с тях.

Всецяло погълнат от издирванията на автографи и от библиофилските си проучвания, херцог Дела Tope почти не бе чул за идването на френския флот и във всеки случай не му отдаде никакво значение. Сам философ, но без да примесва политика към философията си, той не се учудваше никак на това, че брат му се подиграва с правителството, войската и монасите. И узна изведнъж, че дои Клементе Филомарино бил задържан и изпратен в крепостта Сан Елме.

Гръм да бе паднал пред нозете му, не би го смаял както тази вест; трябваше да мине някое време, докато събере мислите си, после изтича веднага при управляващия викариата, длъжност, съответстваща на нашия полицейски началник.

Отиде да попита какво е извършил брат му. И се изненада още повече, когато му казаха, че брат му е заговорник, уличен в най-тежки деяния, и може да загуби главата си, ако те бъдат доказани.

Ешафодът, където бяха загинали Виталиано, Емануеле ди Део и Галиани, беше току-що вдигнат от дворцовия площад; на херцога се стори, че го вижда отново там за брат му. Той изтича при съдиите, започнала обсажда вратите на разните Вани, Гуидобалди, Кастелчикала; предложи цялото си богатство, автографите, колекцията Елзевири; предложи да затворят него, за да освободят брат му.

Отиде да моли първия министър Ектън, хвърли се в нозете на краля, на кралицата; всичко бе напразно. Делото следваше своя ход; но този път въпреки пагубното влияние на кръвожадната троица всички обвиняеми бяха признати за невинни и бяха освободени.

Тогава именно, като видя, че законното отмъщение й се изплъзва, кралицата учреди прочутата тъмна стая, където въведохме нашите читатели, и създаде тайния съд, в който съдии бяха Вани, Кастелчикала и Гуидобалди, а палач — Паскуале ди Симоне.

Осемнадесетте месеца затвор, през които херцог Дела Tope едва не полудя и престана да се занимава с подреждане на своите Елзевири и търсене на автографи, ие излекуваха ни най-малко дон Клементе Филомарино от либералните му настроения, философски стремежи и склонност към подигравки; напротив, те го тласнаха още повече по пътя на опозиционерството. Успокоен от безпристрастието на съда, който въпреки тайните настоявания на кралицата и явните настоявания на обвинителите го призна за невинен и го освободи, той смяташе, че няма вече от какво да се страхува и стана един от най-усърдните посетители в салона на френския посланик, като почти напълно престана да се явява в двора, където имаше достъп поради титлата си.

Успокоен за съдбата на Клементе, брат му, херцог Дела Tope започна отново да търси автографи и Елзевири и не се тревожеше вече за това заблудено дете, а само го съветваше както винаги да бъде благоразумен, когато отива на езда, на лов или да плува в залива.

Но днес и двамата бяха доволни.

Дон Клементе Филомарино бе научил за заминаването на френския посланик и за обявената от него война на крал Фердинанд и тъй като принципите му на световен гражданин надделяваха над неаполитанското му поданство, той се надяваше след по-малко от месец да види в Неапол своите добри приятели французите, а краля и кралицата — пратени по дяволите.

Херцог Дела Торе пък бе получил писмо от книжаря Дюра, най-прочутия неаполитански антиквар, който му съобщаваше, че е намерил един от двата липсващи Елзевира на колекцията му, и питаше дали да му ги занесе в къщи или да го чака в магазина.