Сан Феличе

Паскуале се отдръпна, за да остави между себе си и стената толкова място, колкото да се промъкне десетгодишно дете. Микеле мина свободно, толкова се бе смалил от страх.

— Не, разбира се! — шепнеше той, като се отдалечаваше с едри крачки към черквата Дел Кармине, без да поглежда назад. — Не, разбира се! Нито дума няма да продумам, можеш да си сигурен в това, твое касапско величество! По-скоро бих си отрязал езика. Но все пак — продължи той — и ням би проговорил, като чуе да разправят, че били нападнати от петнадесет души, когато всъщност те са били шестима срещу един. Все едно, не обичам французите и якобинците, но още по-малко обичам полицаите и соричите146, затова не съжалявам, че онзи ги е понаредил. Двама убити и двама ранени от шестимата, viva San Gennaro! He e имал ревматизъм в ръката оня приятел, нито подагра в пръстите!

Той се разсмя, заклати весело глава и заигра сам тарантела насред улицата.

Колкото и да се твърди, че монологът не е нещо естествено, Микеле — наричан Лудия Микеле именно защото имаше навика да си приказва сам и да ръкомаха, докато говори — Лудия Микеле би продължил да хвали Салвато, ако още докато се смееше, не се бе озовал — толкова дълга бяха крачките му — на площада Дел Кармине, продължавайки да играе тарантела пред самия вход на черквата.

Той вдиша тежката мръсна завеса пред вратата, влезе и се огледа.

Черквата Дел Кармине, за която не можем да не кажем мимоходом няколко думи, е най-популярната черква в Неапол, а нейната мадона минава за най-чудотворна. Откъде идва тази слава и на какво се дължи тази почит, проявявана от всички обществени класи? Дали защото тук се намират тленните останки на младия поетичен Конрадино, племенника на Манфред, и на приятеля му Фридрих Австрийски? Дали заради Христос, който — застрашен от снаряд на Рене Анжуйски — е навел глава към гърдите си, за да се спаси от снаряда, а косите му растат и досега така обилно, че неаполският кмет идва всяка година да ги остриже тържествено със златна ножица? Или най-после защото героят на ладзароните Мазаниело е бил убит в съседния манастир и почива там в някой незнаен кът, забравен от народа, който не тачи дори хората, загинали за него? Едно с вярно — тъй като черквата Дел Кармине е, както казахме, най-популярна в Неапол, в пея се дават най-много обети и там именно старият Томео бе дал своя по причина, която скоро ще узнаем.

И така, във винаги препълнената с богомолци черква Дел Кармине Микеле отначало не можа да намери тази, която търсеше; но все пак я откри край един от страничните олтари, вляво от входа, където тя се молеше набожно.

Този озарен от свещи олтар беше посветен на Свети Франнциск.

Микеле имаше щастието или нещастието — според това дали вие, драги читателю, сте оптимист или песимист — да е влюбен. Народното вълнение, с което бе обяснил на Нина тръгването си, беше само второстепенна причина. Главната беше желанието му да види и да прегърне Асунта, дъщерята на Басо Томео, стария рибар, зърнал една нощ — както си припомняме, — когато бе привързвал лодката си под скалата, където се издига дворецът на кралица Джована, някакъв призрак, който се надвесил над него, за да се увери с острието на камата си, че старецът наистина спи; и след като се убедил в това, се изкачил отново и изчезнал в развалините.

Трябва да си припомним също, че това видение бе дотолкова уплашило стария рибар, та той напусна Мерджелина и като остави между досегашния и новия си дом реката Киайа, Киатамоне, замъка дел Уово, Санта Лучия, Кастел Нуово, вълнолома, пристанището, Страда Нуова и най-после вратата Дел Кармине, се премести да живее в Маринела.

Като истински странстващ рицар Микеле бе последвал любимата си до другия край на Неапол; би я последвал и накрай света.

На утрото, за което става дума, като намери вратата на стария Басо Томео затворена, вместо да е отворена както винаги, той се обезпокои.

Къде можеше да е Асунта и защо бе излязла от къщи?

Извън съмненията, които един влюбен изпитва всякога към своята любима, колкото и да вярва, че тя го обича, Микеле бе преживял и някои спънки в любовта си.

Басо Томео, стар и богобоязлив рибар, който почиташе светците и обичаше труда, нямаше много добро мнение за Микеле, когото смяташе не само за луд, както го смятаха всички, но и за ленивец и безбожник.

Тримата братя на Асунта — Гаетано, Дженаро и Луиджи, бяха много послушни деца и споделяха мнението на баща си за Микеле; така че горкият Микеле при всяка нова нападка срещу него имаше в дома на Томео само един-единсн защитник, Асунта, срещу четирима противници — бащата и тримата синове — огромно мнозинство при споровете, възникващи против него.