Сан Феличе

Докато четеше писмото на книжаря, херцог Дела Tope ахна от радост и като нямаше търпение да го дочака, завърза връзката си, наметна плаща, слезе от втория етаж, зает изцяло от библиотеката, отби се на първия, където живееха с брата си, и влезе в стаята му тъкмо когато дои Клементе римуваше последните стихове на една комична поема, от рода на „Аналоя“ от Боало, в която нападаше трите тежки гряха не само на неаполитанските, по изобщо на всички монаси по света: похотливостта, леността и лакомията.

Щом видя брата си, дон Клементе Филомарино отгатна, че му се е случило някое важно библиофилско събитие, от което се е самозабравил.

— Да не би да сте намерили случайно, мили братко — извика той, — Теренций151 от 1661?

— Не, мили Клементе, по прецени сам щастието ми: намерих Персий152 от 1664.

— Така ли… наистина ли го намерихте? Знаете, че неведнъж досега сте ми казвали: „намерих“, а когато дойде ред да ви предадат въпросния екземпляр, се опитват да ви пробутат някой фалшив Елзевир, някое издание с глобус вместо с маслиново клонче или с бряст.

— Да, само че аз не се улавям. Такава стара лисица като мене не попада в капана! Освен това писмото е от Дюра, а той не би ми изиграл такава игра. Защото държи на името си. Погледни писмото му: „Господин херцог, елате по-скоро. Мога да ви съобщя с радост, че току-що намерих Персий от 1664, с двата скиптъра, кръстосани върху щит — великолепно издание: белите полета са по един пръст и четвърт от всяка страна.“

— Браво, братко! И вие отивате у Дюра, предполагам?

— Тичам! Ще ми струва най-малко шестдесет до осемдесет дуката, но няма значение! Библиотеката ми ще остане един ден на тебе и ако имам щастието да намеря и Теренций от 1661, ще имам цялата колекция. А знаеш ли какво струва една пълна колекция Елзевири? Двадесет хиляди дуката като нищо!

— За едно ви моля, мили братко: да не се грижите никога какво ще ми оставите или няма да ми оставите. Надявам с, че боговете ще ни обичат колкото Клеовис и Витон153, макар да нямаме техните заслуги, за да ни отредят да умрем в един и същи ден и час. Обичайте ме само и докато ме обичате, ще се чувствам богат.

— О, нещастнико — каза херцогът, като сложи ръце на раменете на брата си и го загледа с неизразима нежност, — ти знаеш, че те обичам като свое дете, дори повече от свое дете, защото, ако ми беше дете, щях да изтичам направо у Дюра и щях да се отбия да те прегърна едва на връщане.

— Добре, прегърнете ме и тичайте за вашия Теренций.

— За моя Персий, невежа, за моя Персий! Ах! — продължи с въздишка херцогът. — От тебе ще излезе само един треторазреден библиофил, а и това дори не се знае…

И херцог Дела Tope изхвръкна от дома си.

Дон Клементе отиде отново до прозореца. Басо Томео и синовете му току-що бяха изтеглили мрежите на плажа, подпомогнати от безброй рибари и ладзарони, дотичали да видят какво са уловили.

XXXI КОГАТО НА СЦЕНАТА СЕ ЯВЯВА ГАЕТАНО МАМОНЕ

В началото на предшестващата глава казахме, че Свети Франциск свърши добра работа и уловът беше наистина чудесен.

Човек би казал, че светецът, на когото Асунта така набожно се помоли, а Басо Томео подари щедро една литургия и дванадесет свещи, пожела да изпрати в мрежите на стария рибар и тримата му сина по един образец от всички риби в залива.

Когато мрежата бе изтеглена от морето и се показа на плажа, препълнена до пръсване, бихте казали, че не Средиземно море, а Пактол154 излива на пясъка всичките си богатства.

Златната рибка с искрящи отблясъци, тонът със стоманено-сиви люспи, сребриста спинола, зъбарят с винени перки, кефалът с кръгла муцуна, рибата луна, която бихте взели за паднало в морето дайре, и накрая Светипетровата риба, запазила отпечатък от пръстите на апостола, придружаваха като придворни, министри, шанбелани един великолепен тон, който тежеше най-малко шестдесет ротоли155 и приличаше от оня морски цар в Нямата от Портичи156, обещаван от Мазаниело на другарите му с такава прекрасна песен.

Старият Басо Томео, хванал с две ръце главата си, не можеше да повярва на очите си и подскачаше от радост. Кошовете, донесени от стареца и синовете му с надежда за обилен улов, бяха напълнени и препълнени, без да съберат дори една трета от богатата жътва на нивата, която се обработва сама.

Момчетата се заеха да търсят нови съдове, а Басо Томео разказваше признателно на всеки новодошъл, че дължи това чудо на особената милост на своя покровител Свети Франциск, пред чийто олтар поръчал да отслужат литургия и да запалят дванадесет свещи.

Най-голямо възхищение у стария рибар и присъстващите предизвикваше тонът; истинско чудо беше, че след толкова мятане в мрежата не бе успял да я разкъса и като отвори пробив за себе си, да даде път на целия люспест народ, който подскачаше край него.