Сан Феличе

И двамата паднаха навън и не мръднаха вече върху паважа.

Бесните викове се удвоиха; от всички страни на кея се втурнаха да подкрепят нападателите.

В същия миг дон Клементе Филомарино чу, че входната врата изпращя и към стаята приближиха стъпки.

Той изтича да заключи.

Вратата беше съвсем слаба преграда срещу смъртта.

Не бе успял да напълни отново пистолетите, а пушката му беше счупена; оставаше му обаче цевта заедно с всичките й принадлежности, която можеше да използва като боздуган; оставаха му и сабите за дуелиране.

Той ги откачи от стената, сложи ги на стол зад себе си, грабна цевта на пушката и реши да се защитава до последна възможност.

На прозореца се появи нов нападател; цевта се стовари върху му; ако бе улучил главата, щете да я разцепи; но човекът спаси черепа си с бързо отдръпване и получи удар по рамото. Той сграбчи цевта, като се вкопчи с две ръце за издадените й части — за затвора и за спусъка. Дон Клементе видя, че тук ще трябва да води борба, при която другите можеха да изкъртят вратата; затова изостави оръжието тъкмо когато противникът му очакваше съпротива, и като изгуби опора, падна по гръб; но дон Клементе се лиши от най-страшното си оръжие.

Сега грабна сабите.

Чу се ужасно пукане; острието на една секира разцепи слабата врата на стаята му. Тъкмо когато острието се отдръпна, за да нанесе втори удар, момъкът провря сабята през отвора, направен от секирата, и чу проклятие.

— Туширан! — изсмя се той с дивия смях на зарадван от отмъщението си отчаян борец, комуто остава само да умре, като нанесе колкото може повече зло на враговете си.

Зад гърба му падна нещо тежко: от балкона бе скочил мъж с кама в ръка. Тънкото острие на сабята се кръстоса като светкавица с камата; мъжът изохка и падна; сабята бе излязла шест пръста на гърба му между двете рамена. Втори удар със секира разцепи окончателно вратата. Дон Клементе се готвеше да се обърне към новите нападатели, когато видя, че от горния етаж полетяха към улицата хартии и книги.

Той разбра, че побеснелите мъже са се качили на горния етаж, разбили са вратата на братовото му жилище, оставена може би отворена от херцога в бързината да отиде у Дюра, хартиите бяха автографите, книгите, Елзевирите на херцог Дела Tope, хвърляни през прозореца от окаяните невежи, които не знаеха какви съкровища разпиляват.

Той изрева от ярост, когато го раниха с камък; при вида на това светотатство изрева от мъка.

Какво отчаяние за горкия му брат, когато се завърне!

Дон Клементе забрави опасността, забрави, че когато се завърне, херцог Дела Tope ще има да оплаква вероятно по-тежка загуба от автографите и Елзевирите. Той видя само тази пропаст, зинала поради собственото му неблагоразумие, тъкмо когато брат му най-малко я очакваше, пропаст, където потъваха в един миг тридесет дълги години непрестанни грижи и усърдни издирвания; и това удвои яростта му към тия скотове, на които не стигаше отмъщението срещу човека, та го прехвърляха и върху неодушевените предмети, като ги унищожаваха, без да знаят ценността им, просто от инстинкт да рушат.

Помисли за миг да започне преговори с враговете си, да се предаде, за да изкупи със смъртта си скъпоценните книга и ръкописи на брата си. Но като погледна тия лица, върху които яростта съперничете с глупостта, той разбра, че тези хора, уверени в победата си, не биха преговаряли с него, и като им посочи ценността на предметите, които искаше да спаси, само ще осуети окончателно спасяването им.

Затова реши да не иска нищо и щом смъртта му беше сигурна, щом нищо не можеше да го спаси, да я облекчи и ускори с едно отчаяно усилие.

След като го видят мъртъв, враговете му може би нямаше да продължават отмъщението.

На дон Клементе оставате да разгледа хладнокръвно положението си и да го използва колкото може повече за отмъщение.

Сметнат за твърде опасен подстъп, прозорецът изглеждаше изоставен; той изтича към него; кеят беше задръстен може би от три хиляди ладзарони; за щастие нито един нямаше огнестрелно оръжие; така че той можа да погледне през прозореца.

Тълпата струпваше под прозореца огромен куп дърва, донасяни откъм плажа, където на описаното от нас място има огромни складове от дърва за горене и строеж; а под наредените като клада дърва наблъскваха книгите и хартиите, все още хвърляни от опустошителите през прозореца на горния етаж, за да ги изгорят.

От другата страна вратата скоро щеше да падне под напора на нападателите, главно под секирата на мъжа с бялото палто. Вратата можеше да устои още десет секунди при самообладание и сигурна ръка, почти достатъчно време за дон Клементе да напълни отново пистолетите си.

Знаем колко бързо се пълнят пистолетите, в които патронът притиска направо барута. Те бяха наистина напълнени и заредени в мига, когато вратата падна. В стаята нахлу цял порой; два изстрела излетяха веднага като мълнии; двама души се строполиха на пода.