Сан Феличе

Тази част от имота на дон Антонио, в която навлизаме, се състои от тераса с парапет, откъдето по десет стъпала се слиза в двор с настилка от утъпкана глина, който по време на жътва служи за вършеене на житото; дворът и терасата образуват всъщност една грамадна беседка, покрита с лоза, която започва от съседните дървета и свършва до къщата, където продължава да пълзи по варосаната фасада, засенчвана от отражението на зелените назъбени листа, потръпващи при всеки полъх. Благодарение на това сътрудничество с природата прекалено яркият цвят на стената се слива великолепно с червените керемиди на покрива, очертаващи остри ръбове върху тъмния небесен лазур; слънцето облива всичко това с топлите утринни багри на ранната есен и през тънките пролуки на гъстия листак позлатява плочите на терасата и утъпкания двор.

По-нататък се простира градината с безредно пръснати тополи, свързани от дългите клони на лозата, по която се люлеят гроздове, достойни за обетованата земя; тези тъмночервени гроздове са толкова много, че всеки минувач се смята в правото си да откъсне една чепка, за да утоли лакомията или жаждата си; а дроздовете, косовете и врабците кълват от гроздовете зърна, както минувачите късат гроздове от дървото; няколко кокошки, които сноват нагоре-надолу из двора под властния поглед на важен, почти неподвижен петел, също участват в грабежа, като събират падналите зърна или дори подскачат до най-ниските гроздове, където увисват понякога на човката си от лакомия. Но богатата природа не иска и да знае за тези крадци, мародери и паразити! Все ще остане достатъчно зърно за гроздобера, който ще задоволи нуждите през идната година; провидението е било създадено нарочно за бездейните души и безгрижните умове.

Зад градината започват първите склонове на Апенините, където в древността са намирали убежище коравите самнитски пастири, покорили легионите на Постумус168, и непобедимите марси169, с които римляните не смееха да се борят, а се опитваха от две хиляди години да ги спечелят за съюзници; там при всяко политическо сътресение, което раздрусва равнината или долините, бягат и се крият дивите, враждебни, независими разбойници.

След като вдигнахме завесата пред сцената, да въведем артистите.

Те се разпределят на три групи.

Хората, наричани разумни, не защото са поумнели, а защото не са вече млади, седят на терасата около маса, където са наредени бутилки с високи шии и обвити в слама кореми; те съставляват първата група начело с майстора Антонио дела Рота.

Младежите и девойките, които играят тарантела или по-точно тарантели, водени от Пепино и Франческа, тоест от бъдещите съпрузи, съставляват втората група.

И накрая третата се състои от трима музиканти; единият дрънка на китара, другите двама удрят дайрета; онзи, който свиря на китара, е седнал на най-долното стъпало на стълбата от терасата към двора; другите двама са застанали прави край него, за да имат свобода на движенията си и да могат от време на време да удрят дайретата с лакът, глава или коляно, за да звучат като орган.

Единствен зрител на трите групи е един двадесетина-двадесет и две годишен младеж, седнал или по-точно облегнат до една полусъборена стена, общо притежание на дон Антонио и на неговия съсед и кум, седларя Джансимоне; така че не можеше да се разбере дали младежът е у седларя или у коларя.

При все че е неподвижен и безразличен, този зрител като че безпокои дон Антонио, Франческа и Пепино, защото погледите им се насочват от време на време към него с изражение, което означава, че биха предпочели той да е по-далеко и изобщо да го няма.

Тъй като останалите действащи лица, които представихме на читателя си, са само фигуранти или почти фигуранти в драмата, в която по-значителна роля ще играе само този младеж, с него ще се занимаем по-подробно.

Както вече казахме, той е двадесетина-двадесет и две годишен строен момък; косата му е руса, почти червеникава, очите блестящосини, забележително умни, а понякога и невероятно жестоки; по лицето, неизлагано на младини на слънце и вятър, има тук-там лунички; носът е прав, извитите в ъглите тънки устни откриват два реда ситни, остри бели зъби, напомнящи зъбите на чакал; току-що наболите мустаци и брада са тъмноруси; най-после, за да завършим портрета на странния младеж, полуселянин, полугражданин, ще кажем, че в държанието, облеклото и дори в широкополата му шапка, сложена до него, имаше нещо, което издаваше, че е бивш семинарист.

Това е най-младият от тримата братя Пеца; като по-слаб от другите двама, станали орачи, родителите му наистина го бяха предназначили за църквата; най-голямата мечта на един селянин от Тера ди Лаборе, Абруцо, Базиликате или Калабрия е да има син в църковен орден, затова баща му го даде в училището в Итри и когато малкият се научи да чете и пише, измоли кюрето на черквата Сан Салваторе да го вземе за клисар.