Сан Феличе

Всичко вървя добре до петнадесетгодишната му възраст; умилението, с което малкият помагаше при богослужението, блаженото му изражение, когато размахваше кадилницата при обикалянето, смирението, когато дрънкаше със звънчето при изнасяне на причастието, му бяха спечелили обичта на всички благочестиви души, които бързаха да изпреварят бъдещето и го бяха нарекли вече Фра Микеле, име, на което той свикна да се обажда; но възмъжаването предизвика както изглежда у младия chierico170 една физическа промяна, която не закъсня да се отрази на нрава му; той започна да се стреми към удоволствия, каквито досега бе отбягвал; без да взема участие в танците, виждаха как гледа със завист тези, които танцуват с хубава девойка; една вечер го завариха с пушка в ръка под тополите да гони дроздове и косове; друга нощ от стаята му чуха дрънкане на неопитен китарист. Следвайки примера на цар Давид, който танцувал пред скинията на завета171, един неделен ден той се улови за пръв път на тарантела и не игра много лошо; колеба се още една година между благочестивите желания на родителите си и своите мирски влечения; най-после, щом навърши осемнадесет години, съобщи, че след като проверил добросъвестно вкусовете и склонностите си, се отказва решително от църквата, желае да заеме мястото си в обществото и да вземе своя дял от блясъка и делата на сатаната. Постъпваше тъкмо обратно на послушниците, които се отричат от света и се отказват от сатаната, от блясъка и делата му.

В съгласие с тия свои разбирания Фра Микеле поиска да постъпи като чирак у седларя майстор Джансимоне, като твърдеше, че истинското му призвание, от което се бил отклонил, когато постъпил в църквата, го теглело неудържимо към изработване на магарешки самари и конски оглавници.

Това беше голяма мъка за семейство Пеца, което загубваше така най-скъпата си надежда — да види свой човек, станал ако не кюре, то поне капуцин или кармелит; но Фра Микеле изяви така ясно желанието си, че трябваше да се съгласят на всичко, което поиска.

Що се отнася до Джансимоне, у когото клисарчето щеше да се пренесе, това желание беше твърде ласкателно за самолюбието му. Фра Микеле не беше благочестив кандидат за небето, както сочеше името му; но не беше и лош момък. Само в два-три случая, когато вината не беше негова, той се бе озъбил и стиснал здраво юмруци; освен това, когато веднъж противникът му бе извадил нож от пояса си, Фра Микеле, когото другият се е надявал навярно да намери неподготвен, бе извадил също нож от джоба си и се бе фехтувал така сръчно, че никой вече не му предложи подобна игра; освен това не след дълго, съвсем потайно, както вършеше всичко — последица може би от черковното му възпитание — той се бе научил сам да танцува; уверяваха, макар никой да не можеше да го докаже, че е един от най-добрите стрелци в града, и най-после така приятно и мелодично дрънкаше на китара, макар да не знаеха при кого е учил, че когато се отдаваше на това занимание при отворен прозорец, девойките с малко-много музикален слух се спираха с удоволствие да послушат.

Но между девойките в Итри само една се радваше на предимството да спре погледа на младия chierico, и то тъкмо тази, която единствена от всичките си другарки изглеждаше безразлична към китарата на Фра Микеле.

Тази равнодушна личност беше Франческа, дъщерята на дон Антонио.

Затова, след като разказахме за Микеле Пеца, в качеството си на историк и романист, много неща, които съгражданите му още не знаят, не ще се поколебаем да заявим, че главната причина, накарала нашия герой да избере седларския занаят и да постъпи у майстор Джансимоне, беше съседството на седларя с дома на дон Антонио, особено общата полусъборена стена, която за такъв юначага не беше почти никаква преграда между двата двора; със същата увереност дори ще си позволим да предположим, че ако майстор Джансимоне не беше седлар, а шивач или ключар, стига да вършеше занаята си на същото място, Фра Микеле щеше да изпитва към кроенето или стърженето с пила същото призвание, каквото бе открил у себе си към пълнене на самари и шиене на оглавници.

Първият, който прозря току-що разкритата от нас тайна, беше дон Антонио; постоянството, с което, щом свършеше работа, младият седлар заставаше на прозореца към терасата, двора и градината на коларя, се стори на последния обстоятелство, заслужаващо внимание; той проследи накъде са насочени погледите на съседа му; разсеяни и безизразни, когато Франческа не се виждаше, тези погледи ставаха така втренчени и красноречиви при нейната поява, че не оставяха у нея никакво съмнение за чувствата, които бе пробудила. А скоро не оставиха съмнение и у баща и.

Фра Микеле беше почти от шест месеца чирак у Джансимоне, когато дон Антонио направи това откритие; то не го обезпокои много, що се отнася до дъщеря му, която бе отговорила на запитването му, че няма нищо против Пеца, по обича Пепино.