Сан Феличе

Потъващ вече в небитието, той прошепна:

— Антонио! Антонио! Прости ми!

— Както ти сам каза, дои Клементе — отговори херцогът, — боговете ни обичат. Ще умрем заедно като Клеовис и Витон! Благославям те, любими братко! Благославям те, дон Клементе!

В същия миг сред радостни викове, безбожни подигравки и кръвожадни проклятия един мъж доближи факла до струпани-те под кладата книги, към които херцогът не отправи нито поглед, нито въздишка; а друг се развика:

— Вода! Вода! Не бива да умрат много бързо!

Мъченичеството на двамата братя продължи наистина три часа!

Едва тогава доктор Чирило можа да мине, за да продължи пътя си към Портичи; задържала го бе агонията на двамата мъченици.

Така загинаха херцог Дела Tope и брат му дон Клементе Филомарино, първите две жертви на народните изстъпления в Неапол.

Гербът на града с прекрасното небе е препускаща кобила; но тази кобила, потомка на Диомедовите коне161, много често се е хранила с човешка плът.

След петдесет минути доктор Чирило беше в Портичи и кочияшът спечели своя пиастър.

Още същата вечер, предрешен, по същия път, откъдето бе напуснал веднъж неаполитанското кралство, Еторе Карафа стигна до границата на папските владения и побърза към Рим, за да съобщи на генерал Шанпионе за злополуката, сполетяла неговия адютант, и да обсъди с него мерките, които трябваше да вземат при тази тежка обстановка.

XXXII ЕДНА КАРТИНА ОТ ЛЕОПОЛД РОБЕР 162

Ще оставим Еторе Карафа да върви по планинските пътеки и с надежда да пристигнем преди него, ще тръгнем с разрешение на нашите читатели по широкия път от Неапол за Рим, поет и от нашия посланик Доминик-Жозеф Гара, без да се спираме в лагера Сеса, където провеждаха учение войските на крал Фердинанд; нито при кулата Кастелоне де Гаете, наричана погрешно Гробът на Цицерон; без да се спираме дори край колата на нашия посланик, която — отнасяна в галоп от четири коня — слизате бързо по нанадолнището Кастелоне, ще я изпреварим в Итри, където при пътуването си за Бриндизи Хораций163 вечерял с гозбите на Капитон и пренощувал у Мурена164.

Днес, тоест но времето, когато отвеждаме там нашите читатели, градчето Итри не е вече urbs Mammurrarum165; нито един от неговите четири хиляди и петстотин жители не е достигнал славата на прочутия римски юрисконсулт или на Меценовия166 шурей.

Но ние няма да се храним тук, нито ще търсим гостоприемство. Само ще престоим няколко часа у коларя на селището, където нашият посланик въпреки лошия път, по който се движи, не ще закъснее да ни настигне.

Къщата на дон Антонио дела Рота — именуван така и поради благородния си произход, който според него бил испански, и поради изкуството, с което можеше да направи колело от най-неподатливия ясен и бряст — е построена с предвидливост, която прави чест на собственика: на две крачки от станцията на пощенските коли и срещу хотела Riposo d’Orazio167 — фирма, която иска да ни убеди, че хотелът е построен на същото място, където се е намирал домът на Мурена. Дон Антонио дела Рота твърде съобразително бе предположил, че като се настани близо до спирката на пощенските коли, където пътниците са принудени да сменят конете, и срещу хотела, където влизаха да пийнат нещо, нито една от колите, разнебитени по прочутите пътища, из които самият крал Фердинанд помнеше, че два пъти се е катурнал, не можеше да избегне от неговата юрисдикция.

И наистина, благодарение на нехайството на инспекторите по пътищата на негово величество крал Фердинанд, дон Антонио печелеше отлично; затова нашите читатели няма да се изненадат, като чуят в дома му — в знак на добро настроение — и националната мандолина, и испанската китара.

Всъщност освен обичайното весело настроение, което всеки стопанин изпитва при растящо благополучие на фирмата си, дон Антонио имаше този ден по-особен повод за радост; той женеше дъщеря си Франческа за своя пръв работник Пепино, комуто смяташе да остави заведението, когато сам реши да се оттегли в почивка; затова ще минем по тъмния коридор, който пресича къщата от едната фасада до другата, и ще хвърлим поглед в двора и градината; така ще видим, че колкото официалната фасада към улицата беше мрачна, безлюдна и тиха, толкова противоположната беше весела, блестяща и оживена.