Сан Феличе

Щом видяха, че се подава от водата, четиримата гребци го настигнаха с едновременно гребане. Двамата свободни мъже го изтеглиха тържествено от морето. Капуцините в лодките запяха едногласно. Те Deum laudamus141, моряците от екипажа на „Минерва“ извикаха трикратно ура, а зрителите от вълнолома, кея и прозорците ръкопляскаха с неистовото увлечение, което придружава в Неапол всяка победа и взема фантастични размери, когато с нея се решава някакъв религиозен спор в полза на прочута мадона или прославен светец.

XXVIII ПРОСИЯТА

Излишно е да разказваме след това, което току-що описахме, че капуцините от Свети Ефрем станаха на мода и манастирът им се прочу.

Колкото до Фра Пачифико, той беше отсега нататък народен герой в Неапол. Нямаше мъж, жена или дете да не го познава и да не го смята за светец или най-малко за божи избраник.

Славата на брата просител се отрази, разбира се, твърде скоро и на просията. Той я въртеше отначало както събратята си от другите просителски ордени с дисаги на рамо. Но след едночасово обикаляне из неаполските улици дисагите се напълваха; тогава той се връщаше за втори дисаги, които също напълваше след час; и след като се прибра един ден, Фра Пачифико заяви, че ако тръгне с магаре и му разрешат да отива до Стария пазар, до Маринела и Санта Лучия, ще донася вечер в манастира толкова плодове, зеленчуци, риба, месо, с една дума, толкова провизии, и при това все първокачествени, колкото тежи самото магаре.

Искането му бе взето под внимание, братството се събра и след кратко разискване, при което най-умните измежду братята признаха заслугите на Фра Пачифико, бе решено единодушно да му се даде магаре. Определиха петдесет франка за покупката на животното и позволиха на Фра Пачифико да си го избере по свой вкус.

Решението бе взето един неделен ден. Фра Пачифико не губи време; още в понеделник, в първия от трите дни, когато в Неапол става пазар на добитък — другите два дни са четвъртък и събота, — Фра Пачифико отиде на Порта Капуана, където ставаше пазарът, и си избра едно яко чучо142 от Абруцо.

Продавачът му поиска сто франка и справедливостта изисква да кажем, че цената не беше прекалена; но Фра Пачифико му напомни привилегиите на ордена, които такъв добър християнин не може да не знае; стигаше да сложи кордона си върху магарето, да каже: Свети Франциск, и от същия миг магарето ставаше собственост на светеца, следователно и на неговия представител Фра Пачифико, без да става нужда от петдесетте франка, които предлагаше доброволно. Продавачът призна истинността на тия доводи, както и законните права на светеца; но намираше, че честта да види магарето си в служба на Свети Франциск никак не го възмездява за загубата на петдесетте франка, които тази чест ще му струва, затова се опита да разубеди Фра Пачифико в избора, като каза, че го съветва приятелски да си избере друго животно, защото това имало неприятното предимство да притежава всички недостатъци на своята порода: било лакомо, упорито, похотливо, непокорно, постоянно се търкаляло и ритало, не търпяло никакъв товар, с една дума бивало го само за разплод; и за да изрази с една дума всички пороци на злополучното животно, след като размислил, той намерил за добре да го нарече Джакобино — единственото име, достойно за него, и единственото, за което то било достойно.

Излишно е да обясняваме, че Джакобино, преведено на френски, значи якобинец.

Фра Пачифико извика от радост. Предишният човек се пробуждаше от време на време у него и той изпитваше тогава нужда да се кара, да ругае, да бие както в дните, когато беше моряк. Едно непокорно магаре, при това именувано Якобинец, беше за него душевно спасение, срещнато, когато най-малко го очакваше. С такова зло магаре нямаше вече да му липсват законни основания да се гневи, а когато гневът му поиска да се изрази в действия, вместо да се излива в думи, ще има поне кого да удря! Всичко се нареждаше отлично! Заедно с името, дадено на животното от собственика му.

Всъщност всички в Неапол знаеха омразата на Фра Пачифико към името якобинец. Като нападаше, обиждаше, проклинаше животното с това име, той нападаше, обиждаше, проклинаше цялата секта, която — ако се съди по остриганите глави и разноцветните дълги панталони, срещани все по-често по улиците — се разпространяваше все по-обезпокоително в Неапол. Затова изборът на Фра Пачифико се спря на Якобинеца и колкото повече го чернеха пред него, толкова по-твърдо той държеше на своя избор.

При всепризнатото право на монаха да метне кордона си върху гърба на магарето и само по силата на това действие да го конфискува в своя полза, на продавача не оставаше възможност да настоява за цената; затова той се съгласи да приеме петдесетте франка, предложени от Фра Пачифико, като се страхуваше, че може да остане и без тях; и срещу десетте пиастра с образа на Карло III, от които Фра Пачифико го накара да му върне деветдесет и шест грана143 (тъй като един пиастър струваше дванадесет карлини и осем грана), животното стана собственост на манастира или по-точно на монаха.