Сан Феличе

След няколко месеца синът на мистър Хауардън, прочутият лондонски хирург Джеймс Хауардън, дойде да посети баща си; и той бе поразен от красотата на Ема Лайона и през целия си престой във Флинт беше внимателен и добър към нея; но не я увещаваше като Роумни да отиде в Лондон.

След триседмичен престой при баща си той си замина, като остави две гвинеи за малката гувернантка за грижите й към неговите племенници. Ема ги прие, без да се мръщи.

Тя имаше приятелка на име Фани Стронг, която пък имаше брат Ричард. Ема никога не бе любопитствала да знае какво работи Фани, макар че я виждаше всякога облечена по-добре, отколкото средствата й позволяваха; навярно, казваше си тя, Фани получава пари за тоалети от съмнителните доходи на своя брат, който минаваше за контрабандист.

Един ден, когато — вече четиринадесетгодишна — се беше спряла пред магазин за огледала, за да се огледа в голямото рекламно огледало, Ема усети, че някой я побутва по рамото. Беше Фани Стронг, която я измъкваше по този начин от унеса.

— Какво правиш тук? — запита Фани.

Ема се изчерви и не отговори. За да каже истината, би трябвало да признае: „Оглеждах се и виждах, че съм хубава“.

Но Фани Стронг не се нуждаеше от отговор, за да разбере какво става в сърцето на Ема.

— Ах! — въздъхна тя. — Ако бях красива като тебе, не бих стояла дълго в този ужасен край.

— Къде би отишла? — попита Ема.

— В Лондон, разбира се! Всички казват, че с хубаво лице в Лондон можеш да преуспееш… Иди там и като станеш милионерка, ще ме вземеш за прислужничка.

— Искаш ли да отидем заедно? — запита Ема Лайона.

— На драго сърце, но как? Аз нямам дори шест пенса, а не вярвам и Дик да е по-богат от мене.

— Аз — каза Ема — имам четири гвинеи.

— Това е повече, отколкото е потребно за тебе, мене и Дик! — извика Фани.

И решиха да заминат.

Следващия понеделник, без да се обадят някому, бегълците заминаха от Честър с дилижанса за Лондон. Когато стигнаха станцията, където спираше честърският дилижанс, Ема раздели с Фани Стронг останалите двадесет и два шилинга.

Фани Стронг и брат й имаха адреса на един хан, където отсядаха контрабандисти; той се намираше на малката уличка Вилърс, между Темза и булевард Странд. Ема остави Дик и Фани да търсят тази квартира, а сама нае кола, за да отиде на Кевъндиш скуеър № 8.

Едуард Роумни отсъстваше; не знаеха къде е, нито кога ще се завърне; предполагаха, че е във Франция, и не го очакваха по-рано от два месеца. Ема се слиса. Тази толкова естествена възможност за отсъствие на Роумни дори не бе й минала през ум. Но друга мисъл проблесна в съзнанието й: тя се сети за мистър Джеймс Хауардън, който на заминаване от бащиния дом й бе оставил толкова мило двете гвинеи, послужили за заплащане на по-голямата част от пътните разноски.

Той не бе й дал адреса си; но тя бе носила два-три пъти в пощата писмата до жена му. Хирургът живееше на Лейстър скуеър № 4. Ема се качи отново на файтона и каза да й закарат на Лейстър скуеър, който се намира недалеко от Кевъндиш скуеър, и почука разтреперана на вратата. Докторът беше у дома си.

Благородният човек се оказа такъв, какъвто тя се надяваше да го намери; след като му разказа всичко, той я съжали, обеща да се погрижи за нея и междувременно я настани у дома си като компаньонка на мисис Хауардън.

Една сутрин той съобщи на девойката, че й е намерил място в един от първите бижутерийни магазини на Лондон, но в навечерието на постъпването й в този магазин пожела да я зарадва, като я заведе на театър.

Когато завесата се вдигна в театър Дръри Лейн, тя откри пред очите й един непознат свят; представяха „Ромео и Жулиета“, несравним любовен блян, какъвто не съществува на никакъв друг език; Ема се завърна влудена, замаяна, опиянена; не заспа цялата нощ, стараеше се да си припомни откъси от двете великолепни балконски сцени.

На сутринта постъпи в магазина; но преди да отиде, попита мистър Хауардън къде би могла да си купи пиесата, която бе гледала предната вечер. Мистър Хауардън отиде в библиотеката си, взе оттам един том със съчиненията на Шекспир и й го даде.

След три дни тя знаеше наизуст ролята на Жулиета; мечтаеше как ще отиде отново на театър, за да се опие отново от сладостната отрова, съставена от вълшебното сливане на поезията и любовта; искаше на всяка цена да влезе в омагьосания свят, в който само бе надзърнала, когато великолепна каляска спря пред вратата на магазина. Жената, слязла от каляската, влезе в магазина с властната походка, която богатството ни придава. Ема ахна от изненада: познала бе мис Арабел.

Мис Арабел също я позна, но не каза нищо, купи скъпоценности за седем-осемстотин английски лири и помоли продавача да изпрати покупката й с новата продавачка, като определи в колко часа ще се завърне у дома си.

Новата продавачка беше Ема.