Сан Феличе

В определения час я настаниха във файтон с накитите и я изпратиха в дома на мис Арабел. Красивата куртизанка я чакаше; тя беше на върха на благополучието си: беше любовница на седемнадесетгодишния принц регент. Тя накара Ема да й разкаже всичко, после я запита не иска ли, вместо да се завърне в магазина, да дочака завръщането на Роумни у нея, за да я развлича в мигове на скука. Ема я попита само за едно нещо — дали ще й се позволява да ходи на театър. Мис Арабел отговори, че всякога, когато самата тя не посещава спектаклите, ложата й ще бъде на разположение на Ема.

След това изпрати стойността на накитите и съобщи, че оставя Ема при себе си. Бижутерът, на когото мис Арабел беше една от най-добрите клиентки, и не помисли да й се разсърди за такава дреболия.

По какъв странен каприз модната куртизанка изпита неблагоразумното желание, необяснимото хрумване да вземе при себе си това прекрасно същество? Неприятелите на мис Арабел — а голямата сполука й бе създала много врагове — дадоха на това хрумване обяснение, което английската Фрина30, превърната от тях в Сафо31, дори не си даде труд да опровергае.

През двата месеца, прекарани в дома на красивата куртизанка, Ема четеше всички романи, които й попадаха подръка, повтаряше всички роли, които бе чула, играеше всички балети, на които бе присъствала; това, което за другите беше само развлечение, ставаше за нея всекичасно занимание; беше вече петнадесетгодишна, в разцвета на младостта и красотата си; гъвкавата стройна снага се поддаваше на всички пози и с естествените си извивки достигаше изкуството на най-ловките танцьорки. Лицето, запазило въпреки превратностите на живота безукорния детски тен и девствена свенливост, надарено от впечатлителното съзнание с необикновена подвижност, ставаше страдалческо при скръб и лъчезарно при радост. Човек би казал, че през тия чисти черти прозира една чиста душа, затова, когато говори за нейното първо прегрешение, един голям поет от наше време казва: „Нейното падение не се дължеше на порочност, а на неблагоразумие и доброта.“

Войната, която Англия водеше по това време против своите американски колонии, беше в разгара си и насилственото набиране на войници и моряци се провеждаше неумолимо. Ричард, братът на Фани, бе взет във флота против волята му. Фани изтича да потърси помощ от своята приятелка; намираше я толкова хубава, щото смяташе, че никой не ще може да устои на нейната молба; и я помоли да опита очарованието си пред адмирал Джон Пейн.

Ема усети да се пробужда призванието й на изкусителка; облече най-изящната си рокля и отиде с приятелката си при адмирала: тя получи, каквото искаше; но генералът предяви свое искане. И Ема заплати освобождаването на Дик ако не с любов, то поне с признателност.

Като любовница на адмирал Пейн Ема Лайона имаше свой дом, своя прислуга и коне; само че тази сполука беше блестяща и краткотрайна като метеор: ескадрата отплава и Ема видя как, изчезвайки зад кръгозора, корабът на любовника й отнесе всички златни мечти.

Но Ема не беше жена, която ще се самоубие като Дидона заради неверния Еней. Един приятел на адмирала, сър Хари Фатърсън, богат и красив джентълмен, й предложи да я задържи в положението, в което я бе срещнал. Направила вече първата стъпка по бляскавия път на порока, Ема прие и стана в продължение на цял сезон царица на лова, празненствата и танците; но сезонът свърши и забравена от повия си любовник, унизена от втората любовна авантюра, тя изпадна постепенно в такава нищета, че не й остана друго, освен да чака по тротоарите на Хаймаркет, най-мръсния от всички тротоари, където отчаяни нещастници изпросват любовта на минувачите.

За щастие, безсрамната сводница, към която Ема се бе обърнала, за да постъпи в занаята на публичния разврат, бе поразена от изискаността и скромността на своята нова питомка и вместо да я предлага като другите, я заведе при един известен лекар, постоянен клиент на заведението й.

Това беше прочутият доктор Греъм, сластен и мистичен мошеник, който проповядваше пред лондонската младеж материалистическата религия на красотата. Ема беше за него нещо като видение; той намери в нея своята Венера Астарта32 в образа на една свенлива Венера.

И заплати скъпо това съкровище; за него то беше безценно. Положи го на Аполонова постеля, покри го с още по-прозрачно було от онова, под което Вулкан бе представил пленената Венера пред погледа на олимпийските божества, и разгласи във всички вестници, че притежава най-после неповторимия и недостижим образец на красотата, която му бе липсвала досега, за да наложи своето учение.

При този зов, отправен към похотливостта и науката, всички последователи на великата религия на любовта, разпростряла своя култ по целия свят, притичаха в кабинета на доктор Греъм.

Победата беше пълна: нито живописта, нито скулптурата бяха създали някога подобен шедьовър. Апелес33 и Фидий34 бяха победени.