Сан Феличе

Победите й не спряха дотук. Щом я представиха в двора, кралица Мария-Каролина я обяви за своя най-близка приятелка и неразделна любимка. Дъщерята на Мария-Терезия не само се явяваше публично с проститутката от Хаймаркет, минаваше по улица Толедо и корсото Киайа в една каляска и еднаква рокля с нея, но след вечеринките, на които се представяха най-сладострастните и пламенни пози от древността, изпращаше да съобщят на сър Уилям, който се гордееше с това благоволение, че ще пусне едва на другия ден приятелката си, защото не можела да се раздели с нея.

Оттук и безбройните завистници и врагове за любимката. Каролина знаеше какви безсрамни приказки се носят за това чудно и внезапно сприятелявате; но с властно сърце и храбра душа тя посрещаше с вдигната глава клеветата и дори злословия-та, така че който искаше да бъде добре гледан от нея, трябваше да почита еднакво любовника й Ектън и любимката й Ема Лайона.

Знаем събитията от 89-а година — превземането на Бастилията и връщането във Версай, събитията от 93-а — смъртта на Людовик XVI и на Мария-Антоанета, събитията от 96-а и 97-а година — победите на Бонапарт в Италия, разклатили всички тронове и съборили — макар и временно — най-стария и най-непоклатимия от тях: ватиканския. Сред тези събития, които имаха такъв страшен отзвук в неаполитанския двор, видяхме да се появява и израства Нелсън, защитник на извехтялата кралска власт. Победата му при Абукир обнадежди всички крале, които започваха да опипват разклатените си корони. А честолюбивата, жадна за богатства и власт Мария-Каролина желаеше на всяка цена да запази своята; не е чудно следователно защо, използвайки обаянието си пред своята приятелка, тя й каза в деня, когато я отвеждаше да посрещнат Нелсън, станал опора на деспотизма: „Този човек трябва да бъде наш; а за да бъде той наш, ти трябва да бъдеш негова“.

Много трудно ли беше за лейди Хамилтън да направи за приятелката си Мария-Каролина при адмирал Харис Нелсън това, което Ема Лайона бе извършила за приятелката си Фани Стронг при адмирал Пейн? А за сина на бедния барнъмтърпски пастор, за човека, който дължеше величието си на своята смелост и прославата си на своя гений, беше блестящо възмездие за всички осакатявания и рани да бъде посрещнат от краля, кралицата, кралския двор и прелестното, обожавано създание, награда за всичките му победи.

IV ПРАЗНЕНСТВО И УПЛАХА

По оръдейния салют от „Вангард“, осакатен почти толкова, колкото и командира му, по британското знаме, издигнато на гафела, видяхме, че Нелсън бе познал кралската флотилия, отплавала да го посрещне.

Капитанската галера нямаше какво да издига: още от Неапол английски флагове се развяваха по мачтите й редом с тези на Двете Сицилии. Когато двата кораба стигнаха на двеста метра един от друг, музиката на галерата засвири „Боже, пази краля“, а моряците на „Вангард“, накацали по рейте, отвърнаха с трикратно ура, с точността, присъща на англичаните при тази официална проява.

Нелсън заповяда да останат на място, за да дочакат доближаването на галерата до „Вангард“, спусна стълба откъм десния — почетния — борд и застана в горния й край гологлав, с шапка в ръка. Всички моряци и войници от морската пехота, дори бледите болни, недооздравели от раните си, бяха повикани на палубата и строени за почест в тройна редица.

Нелсън очакваше, че на борда ще се качи кралят, след него кралицата, престолонаследникът, тоест височайшите гости, според правилата на етикета; но с един чисто женски усет — в писмо до жена си Нелсън отбелязва този факт — кралицата пропусна напред прелестната Ема, която се изчерви от това минаване пред кралицата, изкачи се по стълбата и — било от искрено вълнение, било от добре изиграна роля — като видя Нелсън с нова рана, с черна превръзка на челото, пребледнял от загубената кръв, изписка, пребледня и почти примряла се облегна до гърдите на героя, шепнейки:

— О, велики, скъпи Нелсън!

Нелсън изпусна шапката си, ахна от радостна изненада, прегърна я с единствената си ръка и я притисна конвулсивно до сърцето си, като продължаваше да я подкрепя. В дълбокия възторг от тази неочаквана случка Нелсън забрави за миг целия свят и изпита всички неизразими радости, ако не от християнския, то поне от Мохамедовия рай. Когато се опомни, кралят, кралицата и целият двор бяха вече на борда и приветствията продължиха.

Крал Фердинанд му стисна ръка, нарече го спасител на света; поднесе му великолепна сабя, която му подаряваше заедно с окачените на дръжката й кордон на току-що учредения орден за заслуга „Свети Фердинанд“ и грамотата за титлата херцог Ди Бронте — едно съвсем женско ласкателство, измислено от кралицата; титлата беше равнозначна на херцог Мълния, защото Бронте беше един от трите циклопа, които изковават в огнените пещери на Етна мълниите на Юпитер.

След краля пристъпи кралицата; тя нарече адмирала свой приятел, защитник на троновете, от мъстител за кралете, съедини ръцете на Нелсън и Ема и ги стисна в своите.