Сапфиреносиньо

Натоварен съм от ръководителя на конгрегацията със случай, изискващ изключителна дискретност и тактичност, чиято куриозност не би могла да бъде по-голяма. Елизабета, най-малката дъщеря на М.*, която от десет години живее строго изолирано зад стените на манастир, явно носи в утробата си сукуб**, което представлява доказателство за съвкупление с дявола. Действително можах да се убедя в бременността на момичето, както и в леко обърканото й психическо състояние. Докато игуменката, която се ползва с пълното ми доверие и е жена със здрав разум, не изключва възможността за естествено обяснение на феномена, подозренията за магьосничество са изказани именно от бащата на момичето. Твърди, че е видял със собствените си очи как дяволът в облика на млад мъж прегръща момичето в градината, след което се материализира в кълбо от дим и оставя след себе си слаб мирис на сяра***. Две други възпитанички на манастира свидетелстват, че много пъти са виждали дявола в компанията на Елизабета и че той й е подарявал скъпи скъпоценни камъни. Колкото и невероятно да звучи историята, с оглед на силната връзка между М. и Р.М.****, както и множеството му приятелства във Ватикана, ще ми е трудно официално да се усъмня в разсъдъка му и да обвиня дъщеря му единствено в разврат. Затова от утре ще започна провеждането на разпити на всички засегнати.

* Може да се изхожда с почти сигурна точност, че се има предвид Джовани Алесандро, конт Ди Мадроне (1502-1572).

** Има се предвид дете с демоничен произход.

*** Кълбото от дим и миризмата на сяра явно са измислени от конта с цел по-голяма правдоподобност на историята му.

**** Явно се касае за Рудолфо Медичи, чието сензационно самоубийство през 1559 г. вдига много шум.

ИЗ ИНКВИЗИЦИОННИТЕ ПРОТОКОЛИ

НА ДОМИНИКАНСКИЯ ОТЕЦ ДЖАН ПЕТРО БАРИБИ

(Разшифровано, преведено и добавени коментари и обяснителни бележки от доктор М. Джордано)

АРХИВ НА УНИВЕРСИТЕТСКАТА БИБЛИОТЕКА В ПАДУА

Глава 3

— Ксемериус?

Чувството на мокрота около врата ми беше изчезнало. Бързо включих фенерчето. Но стаята, в която се намирах, вече бе осветена от слаба крушка, висяща от тавана.

— Здравей — каза някой.

Завъртях се стреснато. Стаята бе пълна с всякакви сандъци и мебели, а на стената до вратата се бе облегнал бледен млад мъж.

— Най... най-важно е участието — заекнах аз.

— Гуендолин Шепърд? — попита той, също заеквайки в отговор.

Кимнах.

— Откъде знаете името ми?

Младият мъж извади смачкан лист хартия от джоба на панталона си и ми го подаде. Изглеждаше твърде развълнуван, както и аз. Носеше тиранти и малки очила с кръгли рамки, русата му коса бе разделена на път от едната страна, бе намазана с много помада и сресана назад. С голям успех можеше да се снима в някой стар гангстерски филм в ролята на умния, но безобиден асистент на пушещия една след друга цигари закоравял комисар, който се влюбва в любовницата на гангстера, носеща множество шалове с пера и накрая винаги бива застрелян.

Малко се поуспокоих и се огледах. Нямаше никой друг в помещението, дори не открих следа и от Ксемериус. Явно, макар и да минаваше през стени, не можеше да пътува във времето.

Колебливо взех листа. Беше избелял, кариран лист, небрежно откъснат от тетрадка със спирала. Върху него, с разкривен, смайващо познат почерк, бе изписано:

За лорд Лукас Монтроуз — важно!!!