Сделка за кобри

Коруин въздъхна. Откакто най-малката дъщеря на Джъстин беше решила да продължи по пътя на своя баща като кобра, различни членове на фамилията Моро под една или друга форма се бяха опитвали да променят тази традиция, но Коруин си даваше ясна сметка, че това няма да е лесно.

За нещастие повечето от другите членове на Съвета не го разбираха.

— Военната традиция е винаги много консервативна — каза той. — Ти го знаеш, аз го зная, световете го знаят. Причината е, че на върха нещата се движат от консервативни старци като теб.

Джъстин остави иронията му без внимание.

— Но Джин ще бъде добра, може би дори страхотна кобра… и това не е мое субективно мнение. Аз я подложих на стандартните приемни тестове и…

— Какво си направил?! — прекъсна го слисано Коруин. — Джъстин… по дяволите, ти знаеш много добре, че тези тестове се провеждат изключително от Академията.

— Спести ми нравоученията, моля те. Работата е там, че с точките, които набра, тя може да се класира сред петте процента най-добри кандидати. Джин е по-добра и интелектуално, и емоционално от деветдесет и пет процента от онези, които приехме.

— Въпреки това си остава фактът — въздъхна Коруин, — че е жена, а жени никога не са били кобри.

— Досега.

— Сър! — прекъсна го гласът на Тена Мигро от интеркома. — Дошъл е един мъж…

Вратата зад гърба на Джъстин се отвори и някакъв непознат изкрещя още от прага:

— Унищожете кобрите!

Губернаторът се стъписа. Това неочаквано нахълтване бе толкова изненадващо, че през първите решаващи секунди той остана на мястото си като парализиран. Неканеният посетител направи няколко бързи крачки из стаята — размахваше ръце и крещеше неразбрано. С периферното си зрение Коруин видя, че Джъстин се е смъкнал от стола си и е взел непознатия на прицел.

— Спри! — викна кобрата. Беше вдигнал ръце и беше насочил кутретата с имплантираните в тях лазери към непознатия. — Не мърдай!

Дори да беше чул заповедта му, натрапникът не й обърна никакво внимание.

— Кобрите са рушители на независимостта и свободата! — изкрещя той и направи още една крачка към Коруин. — Те трябва да бъдат премахнати! — Дясната му ръка описа широка дъга към лицето на Коруин, после той бръкна в джоба си…

И от протегнатите пръсти на Джъстин право в гърдите на непознатия блъвнаха светлинни игли.

Човекът изпищя — странен гъргорещ звук. Коленете му се подгънаха и той падна на пода. Коруин с усилие се отърси от обхваналата го парализа и натисна бутона на интеркома.

— Тена! Извикай охрана и здравни работници, бързо.

— Вече ги извиках, сър — отговори тя. Гласът й трепереше.

Джъстин коленичи до непознатия.

— Жив ли е? — попита Коруин.

— Да. Засега. Имаш ли някаква представа за какво беше всичко това?

— Никаква. Да оставим на охраната да го изясни. — Коруин пое дълбоко дъх. — Радвам се, че беше тук. Благодаря ти.

— Няма за какво. Нека проверим какво оръжие носи… — Джъстин бръкна в джоба на непознатия… и лицето му застина. — По дяволите!

— Какво има? — възкликна Коруин.

Джъстин го изгледа и каза:

— Не е въоръжен.

2.

Кари Моро се отпусна на шезлонга и измъчено проплака:

— Ау, Джин. Пак ли?

Джасмин Моро — „Джин“ за баща си и майка си и всеки друг, когото можеше да убеди да я нарича така — погледна по-младата си братовчедка с израз на търпение, нежност и непоклатима твърдост.

— Пак — отвърна категорично тя. — Искаш ли да изкараш този изпит, или не?

Кари въздъхна театрално.

— Ох, добре. Тиранин. Миск’рхе’ха солф оуп’смийф, пиърс’ий’картох…

— Произнася се „кхартох“ — прекъсна я Джин. — Звук „кх“, не „к“. И началното „п“ в „пиърс’ий’картох“ е експлозивно. — Тя пак показа.

— Не чувам никаква разлика — промърмори Кари. — Обзалагам се, че госпожа Халвърсън също няма да я чуе.

— Може би — съгласи се Джин. — Но ако изобщо имаш намерение някога да използваш този език с трофти, по-добре се научи да го говориш правилно.

— А кой казва, че имам намерение да го използвам с трофти? — измърмори Кари. — Всички трофти, които ще срещна, ще говорят англик1.

— Не се знае — поклати глава Джин. — Търговците и представителите на трофтите в световете ще говорят англик, разбира се. Но кой казва, че вятърът няма да те отвее нанякъде в Космоса самичка с трофти, които като теб са гледали през пръсти на уроците по чужди езици?

При този аргумент братовчедката й изсумтя възмутено.

— Това се отнася за теб, не за мен. Ти ще станеш кобра и ще излетиш в Космоса, не аз. На теб ще ти трябва трофтийски език, и квазамански, и прочие.

В гърлото на Джин се надигна буца. От всичките й роднини единствено Кари беше истински ентусиазирана от нейните амбиции да стане кобра… и единствено тя смяташе, че Джин непременно трябва да ги реализира. По последното дори бащата на Джин имаше съмнения. Джин си спомняше времето, когато само дългите тайни разговори с Кари поддържаха тези й надежди и мечти…

В следващия момент се сети, че братовчедка й умишлено сменя темата.