Sedmiyat pechat

- Доусън?

Бррррр.

- Да, говори Хауърд Доусън от Макмърд о.

- Тук е Марио Рокаталята от Аржентинския антаркт ически инст итут, отдел „Глетчери―, база

Марамбио.

- Здравей, Марио. Всичко наред ли е?

Бррррр.

- Не знам.

Брррррррррррр.

- Би ли повт орил?

Брррррррррррр.

- Не знам дали е наред - каза гласът от д ругата страна на английски с ясно изразен испански акцент. -

Нещо странно става тук.

- Какво разбирате под „нещо странно―?

- Ларсен Б.

- Какво става с Ларсен Б?

- Тресе се.

- Тресе се?

- Д а .

- Земетресение ли има?

- He, не е земетресение. Започ на преди няколко д ни. Говорих с колеги от Сеизмологич ната служба в

Буенос Айрес. Казват, че няма земетресение.

- Тогава защо Ларсен Б се тресе?

- Не съм сигурен. Но се появиха пукнат ини в леда.

- Пукнат ини в леда? Не може да бъде! Ледникът има над двеста метра в дълбочина!

- Но пукнатините в леда са вид ими и виб рациите се усещат по цялата платформа.

- Имате ли някакво обяснение?

Брррррррррррр.

- Д а .

- Какво?

- Опасявам се, че няма да приемете това обяснение.

- Слушам ви.

- Ларсен Б се разпада.

Брррррррррррр.

- Моля?

- Ларсен Б е в процес на разпадане.

Брррррррррррр.

- Ледникът се руши, така ли?

- Да.

- Но т ова е невъзм ожно! Ларсе н Б съществува от послед ния ледников период, от преди дванадесет

хиляди години. Толкова стар ледник, с такава огромна маса... не може да се разпадне току-така.

Брррррррррррр.

- Знам. И въпреки това се разпада.



МЪРШАВОТО ЖИЛАВО ТЯЛО НА БРАД РАДЖИНСКИ СЕ появи в Сrаrу Science and Engineering Center c чанта

в ръката. Раджински свали палтото си и го окачи на закачалката до входа, след кое то се отправи към

кабинета на директора. Вратата беше затворена. Метална табелка идентифицираше обитателя на кабине-

та.

S-001

ДОУСЪН



S идваше от Science , a 001 сочеше мястото на служителя в йерархията на инст итуцията. Раджински

почука нетърпеливо и влезе, без да чака.

- Може ли?

- Здравей, Б рад - каза Хауърд Доусън, койт о седеше на бю рот о и разглеждаше някакви документ и. -

Имаш ли новини?

Видимо угрижен, Раджински измърмори нещо неясно и след като стисна ръката на директора на

лабораторията, седна пред масата за съвещания. Доусън стана от бюрото с футуристичен дизайн и се

настани до госта, който се взираше в картата на Антарктида, окачена на стената пред него. Без да губи

време, Раджински се наведе над чантата, измъкна няколко снимки и ги постави на масата.



- Това е заснето от MODIS

- каза той, м инавайки направо на въпроса. Говореше бързо и изяждаше

част от думите.



- Току-що ми ги прат иха от National Snow and Ice Data Center

в Колорадо.

 Научно-технически център „Албърт Крери―. - Б. р.

 Наука (англ.). - Б. пр.

 Moderate Resolution Imaging Spectroradiometers (MODIS) - спектрорадиометьр за изображения със средна

пространствена разделителна способност. - Б. р.

 Национален информационен център за изследвания на снежната и ледената покривка. - Б. р.

Доусън се надвеси и заразглежда снимките.

- Това Ларсен Б ли е?

- Да. Направени са пред и час.

Директорът на лабораторията взе една снимка и внимателно я разгледа. Сви устни, повдигна рамене и

погледна събеседника си.

- Всичко ми се струва наред.

Раджински се наведе над чантата и извади кръгъл метален предмет с дебела леща. Лупа. Взе една от

снимките, постави лупата върху нея и посочи някакви нишки върху бялата струк тура.

- Виждате ли т ова тук?

- Да.

- Това са цепнат ини в леда.

Доусън разгледа тъмните нишки, които опасваха млечнобялата повърхност на ледника.

- Това цепнат ини ли са?

- Да.

- Ларсен Б е нацепен?

- Ларсен Б се разпада.

- Сигурен ли сте?

- Абсолют но.

Доусън стана от стола, свали очилата си и въздъхна.

- I’ll be damned!  Аржент инците се оказаха прави.

- Д а .

Шефът на лабораторията почисти стъклата на очилата си с теменуженосиня кърпичка, постави ги на

носа си и се загледа в спокойния пейзаж отвъд прозорците на кабинета.

Планината Дискавъри се открояваше в светлосиньото небе и сякаш плуваше над бялата равнина с

наболи нови върхове в подножието й. Доскоро тези върхове липсваха в панорамата, те бяха илюзорни

образувания, плод на играта между студа и светлината, между планината и низината. Фата моргана бе

често явление в Антарктида; миражите бяха резултат от пречупването на светлината в планината при

преминаването и през въздух с различна температура. Дискавъри като че имаше повече зъбери от

обикновено, но тази неочаквана и впечатляваща гледка не заинтригува учения. Погледът на Доусън не

се откъсваше от фата моргана, но вътрешният му взор не изпускаше невидимата нишка на собствените

му мисли.

След дълга пауза той набра някакъв номер.