Sedmiyat pechat

шум на самолета, и се бе унесъл в лека неспокойна дрямка. Пробуждаше се при всяко по-здраво

раздрусване и вперваше поглед през прозоре ца, опитвайки се да различи нещо ново из безбрежното

плато на Антарктида, но гледката си оставаше една и съща - безкрайна снежна покривка, чезнеща отвъд

хоризонта, тук-там разчупена от планини и пропадаща в чудни дефилета; млечнобяла пус тош, искряща

под антарктическото слънце в безметежно сини те небеса. Пейзажът би очаровал всеки новопристигнал,

но не беше нещо ново за него. А и друго безпокоеше мислите му.

Почувства някакво движение и отвори очи. Лейтенант Шилер се беше надвесил над него и му сочеше

нещо. Доусън свали слушалките, които го изолираха от шума в самолета.

- Пристигаме - съобщи борд овият инженер, почти викайки. - Елате да видите.

Доусън тръгна след Шилер през товарния отсек на самоле та, последван от Раджински. Изкачиха

стъпалата до кабината, която едва побираше двамата пилоти и навигатора. „С-130― се тресеше и

люлееше и новодошлите с усилие запазиха равнове сие.

Пилотът ги видя да влизат и кимна към прозореца, сочейки надолу. Доусън се наведе и видя

Антарктическия полуостров, врязан дълбоко в морето, разцепил водите като ятаган. Това беше

заостреният нос на Антарктида, насочен на север, почти докосващ края на Южна Америка. Глетчерите

се спускаха по склоновете и застиваха, надвесени над водата, белеещи като мляко с флуоресцентна

тюркоазеносиня светлина, процежда ща се през пукнатините. Зоната между полуострова и море Бе-

лингсхаузен беше осеяна с многобройни айсберги и плаването без ледоразбивач бе невъзможно.

Помощник-пилотът зави надясно, самолетът прелетя над планинска верига и веднага след това намали

височината. Пилотът посочи нещо на полуострова:

- Вижте там!

Доусън се взря внимателно в указаната посока. Вгледа се в набраздената повърхност на море Уедъл, в

тъмносините, поч ти черни води с пръснати бели блокове, и се помъчи да открие познатата млечнобяла

повърхност на ледника.

Шок.

Белоснежното петно, онова блестящо кристално огледало, което приличаше на инкрустирано сред

снежната планина и бурното море, вече не съществуваше. Огледалото се беше пръснало на хиляди

парченца, ледникът се трошеше като разбит кристал и вместо стъклената повърхност, която помнеше,

виждаше само хиляди, безброй бели отломки, ледени иглички, пръснати в морето като натрошен на

хиляди трошици стиропор.



- Good Lord! - прошепна Доусън, смаян.

Целият екипаж на „С-130― съзерцаваше спектакъла, без да откъсва очи от гледката, сякаш ледените

игли им въздействаха хипнотизиращо като махало, като огромен магнит, от който не можеха да се

откъснат.

- Ларсен Б е изчезнал - отбеляза пилотът, без да проумява онова, което виждаше. - It’s just fucking



gone!

Раджински взе видеокамерата и се зае да снима. „Херкулес С-130― прелетя няколко пъти над мястото -

най-напред ниско, в бръснещ полет, после високо, за да може да заснеме събитието от различна

перспектива. На два пъти прелетяха над аржентинската база Марамбио и веднъж близо до британския

кораб Джеимс Кларк Рос, който плаваше сред ледените блокове, носен от теченията на море Уедъл, но

вниманието на всички беше приковано от грандиозния спектакъл на хилядите нови айсберги, в които се

беше превърнал Ларсен Б.

УЮТ НАТ А И ЗАДУШЕВНА АТ МОСХЕРА В „КОФИ ХАУС‖ беше в пъле н конт раст с леде ния м раз, сковал тъм ните

улици на Макмърдо. Приятен аромат на топло капучино и



donuts изпълваше кафе нето, приспано от

приглушения говор на клиентите, дошли да прекарат малко време в приказки или в игра на карти.

Вратата откъм улицата се отвори и разговорите секнаха, когато на прага застана непознат мъж в син

анорак.

- Кой е този? - прошепна ед ин от клиент ите насред играта крибидж, привеждайки се към

сервитьора, който подреждаше бутилки вино в един шкаф.

Сервитьорът обърна глава, изгледа посетителя и вдигна рамене.

- Не знам - каза той. - Някакъв finjy.

На жаргона на Макмърдо думата означаваше „пришълец―.



- Fuckingfinjies

- изръмжа клиентът и парт ньорите му по игра го подкрепиха.

Мъжът със синия анорак прекоси кафенето под втренчените погледи на присъстващите. Лицето му бе

скрито от дълбоко нахлупената шапка и слънцезащитните очила. Открояваха се само заострената

брадичка и тънките му жестоки устни. Явно не смяташе да остава в кафенето, защото не свали

ръкавиците си. Забеляза сервитьора до шкафа с вината и се приближи до него.

- Трябва м и информация - каза той, без да позд рави. Дрезгавият нисък глас издаваше неопределен

чужд акцент.



- Къде се намира Crary Lab

?

Сервитьорът се поколеба, чудейки се как по-точно да му обясни. „Кофи Хаус― беше дървена барака