Sedmiyat pechat

Доусън се сбогува с шофьора и слезе от подуела, който потегли веднага. Пред него се издигаше

Научният център „Крери― - дълга постройка в циментовосив цвят. Ученият подригна мръсния сняг,

ядосан, че бяха построили базата на това място. Макмърдо се издигаше край единствения активен

вулкан в този район на Антарктида - планинския масив Еребус на остров Рос. Вулканичната пепел

замърсяваше земята на базата и накърняваше девствената чистота, която беше символ на континента.

Мърморейки недоволно под нос, Доусън застана пред входа, пъхна дигиталния пропуск в процепа и

влезе в сградата. Усети как топлината нежно обгръща тялото му и побърза да затвори вратата. Съблече

анорака, събу ботушите bunny boots и по домашному тръгна по чорапи из пустата сграда, притихнала в

часовете на неделното бинго. Отиде до кабинета, вклю чи компютъра и докато екранът се събуждаше за

живот, реши да похапне нещо. Премина по тесните коридори, из които се редяха затворени врати с

цифрово означение на проекта на всеки от обитателите на кабинетите: S-015, S-016, S-017 и така ната-

тък. На някои от вратите висяха метални табелки с кодово название на проектите:



Penguin Cowboys ,





Sealheads , Bottom Pickers

. Доусън м ина покрай заседателната зала и лабораториите, пълни с

микроцентрофуги и колби за експериментите, прекоси големия салон, чийто огромен прозорец гледаше

към Макмърдо Саунд с невероятния изглед към Трансантарктическите планини, и стигна до кухнята.

Освен микровълновата фурна, печката, хладилника и някои други неща, които могат да бъдат открити

в една кухня, тук бяха струпани и контейнери за отпадъци според изискванията на протокола за Waste



Management Program

. Отдавна беше м инало времето, когато оставяха боклука в леда или го из гаряха

всяка събота. Антарктида се беше превърнала в огром на защитена зона и според Протокола за опазване

на околната среда на континента всички отпадъци трябваше да бъдат прибирани до момента на тяхното

извозване в съответните страни, в случая Съединените щати. Дори атомният реактор на базата, доставен

през 1961 година, бе върнат единадесет години по- късно. В съответствие с Протокола, в кухнята имаше

ниши за осемнадесет различни типа отпадъци и Доусън губеше по де сетина минути, докато се освободи

от най-обикновена найлонова торбичка с боклук: използваните картонени опаковки се събираха на едно

място, металните на друго, дори и готварска та мазнина си имаше собствен контейнер.

 Пингвините каубои (англ.). - Б. пр.

 Тюлснови глави (англ.). - Б. пр.

 Придънни събирачи (англ.). - Б. пр.

 Система за управление на отпадъците (англ.). - Б. пр.

Този път контейнер за



junk food

щеше да бъде собственият му стомах. Премалял от глад, Доусън

извади от фризера порция замразено



chili con came

и постави храната да се топли в м икровълновата

фурна.

- Професор Доусън?

Ученият се стресна. Обърна се и видя един непознат да стои на вратата с огледа лни очила, скриващи

очите му.



- Jesus Christ!

- възкликна той, съвземайки се от упла хата. - Кой сте вие?

- Професор Хауърд Доусън?

- Да, аз съм. С какво мога да ви пом огна?

Непознатият направи крачка напред, вдигна дясната си ръ ка и насочи пистолет към Доусън.

Отекна изстрел. После още един.

Хауърд Доусън се преви и рухна на пода с две дупки в гърдите.

Непознатият се приближи, долепи парещата цев до челото на умиращия учен и стреля още веднъж.

I

ЛЪЧ СВЕТ ЛИНА, ПРОЦЕДИЛ СЕ ПРЕЗ Т ЯСНА ПРОЛУКА НА ПЕРДЕТ О, пре мина по сбръчка ното лице на Граса

Нороня. Източникът на светлина се появи изведнъж: навярно облак бе вдигнал покривалото си от

слънцето и светликът проблесна за миг, колкото да събуди госпожата. Дона Граса полуотвори очи,

опипа нощното шкафче, намери очилата, сложи ги и се изправи в леглото.

- Манел! Манел! - извика. - Къде си бе, човек?

Томаш стана от канапето в хола и почти изтича към стаята.

- Мамо? Събуди ли се вече?

Дона Граса погледна сина си въпросително.

- Баща т и? Още ли е в каб инета? - Поклати глава. - Тоя човек е все на луната! Томаш, иди да го

попиташ дали иска чай.

Синът се приближи до майка си и седна на крайчеца на лег лото.

- Ех, мамо! Какви ги приказваш?

- Отиди да видиш дали баща т и иска да пие чай. Хайде, че става късно вече.

Томаш въздъхна съкрушено.

- Мамо, татко го няма тук.

- Няма ли го? Не м и казвай, че е във факултета. - Погледна прим ирено. - Господи, ама тоя човек

наистина е много отнесен.

- Мамо - каза синът с уморен глас, - татко се спомина м иналата година.

Дона Граса се учуди.

- Баща ти е умрял миналата год ина? Що за глупост и говориш?

 Нездравословна храна (англ.). — Б. пр.

 Чили с месо (исп.). - Б. пр.

******* Исусе Христе! (англ.). - Б. р.

- Мамо, не си ли спом няш?