Сенчести души (Книга шеста)

Домът на прочутата певица наистина приличаше на дворец, при това приказно красив, каза си Елена. Минарета и кули се издигаха към небето, вероятно боядисани в синьо и украсени с пищна позлата, но на слънчевата светлина изглеждаха бледолилави, дори по-прозрачни от въздуха. Светлината на слънцето се допълваше от факлите, горящи от двете страни на алеята, по която носачите изкачваха носилките до върха на хълма. Явно бяха добавили някакви благоуханни смеси към факлите — или бяха използвали някаква магия, — за да ги накарат да греят в различни цветове: златист, червен, пурпурен, син, зелен, сребрист. От удивителната гледка дъхът на Елена секна, тъй като тези светлини се оказаха единствените в този свят, които не бяха обагрени в червено. Деймън бе взел бутилка „Черна магия“ и изглеждаше опиянен, но не от виното, помисли си Елена.

Носилката им спря на върха на хълма. Носачите помогнаха на Деймън и Елена да слязат и да продължат по един коридор, в който слънчевата светлина проникваше много по-оскъдно. Над тях висяха изящно изрисувани хартиени фенери — някои дори по-големи от носилката, от която преди малко слязоха — ярко светещи, за да радват очите с фантастичните си форми, като същевременно придаваха празничен вид на двореца, който без тях би изглеждал донякъде застрашителен.

Преминаха покрай светещи фонтани, някои от които им поднесоха изненади — като редицата от магически жаби, които непрекъснато подскачаха от едно към друго листо на водните лилии: плоп-плоп-плоп, напомнящи за удари на тежки дъждовни капки по ламаринен покрив. Или огромната позлатена змия, виеща се около едно дърво, докато се извиси над главите на посетителите, а оттам отново се спускаше до земята, за да се увие около съседното дърво.

После отново, сякаш направо от земята, заизскачаха най-разнообразни риби, акули, змиорки и делфини, лудеещи в басейните около фонтаните, докато в синеещата дълбина се мержелееха очертанията на гигантски кит. Елена и Бони се разбързаха, за да прекосят по-скоро тази част от алеята.

Ясно бе, че собственицата на това имение можеше да си позволи всякакви екстравагантности, каквито сърцето й пожелае. Но тя явно се наслаждаваше най-вече на музиката, която в този великолепен парк кънтеше отвсякъде. По алеите бяха разположени оркестри с музиканти в пищни униформи — понякога твърде странни — и се лееше арията на прочут оперен солист, пеещ от позлатена клетка, висяща на приблизително осем метра над земята.

Музика… музика и светлини отвсякъде…

Елена, макар и развълнувана и очарована от пищните гледки, мелодичните звуци и великолепните ухания, разнасящи се от високите нанизи с цветя, както и от сцените с непрестанно прииждащи и бляскаво обучени мъже и жени, усещаше как стомахът й се бе свил на топка от страх. На излизане от имението на лейди Улма си мислеше, че обсипаната й с диаманти рокля е неописуемо красива. Но сега, като вече бе тук, в дома на лейди Фазина… ами имаше твърде много стаи, твърде много хора в пищни, великолепни одеяния, също тъй прекрасни като нейните и тези на посестримите й, „персоналните асистентки“ на Деймън. Започна да се опасява, че в сравнение с онази — ами да, онази жена там горе, обсипана със скъпоценни камъни от бляскавата корона на главата с диаманти и изумруди чак до пръстите на краката, собствената й свободно пусната коса, без никакви украшения, изглежда демоде и дори смешна.

Знаеш ли колко е стара тя? Елена едва не подскочи, като чу гласа на Деймън в главата си.

Коя? — попита Елена, като се опита да не позволи на завистта си — или по-скоро на тревогата си — да се доловят в телепатичния й глас. И аз ли се чувам толкова силно? — добави тревожно тя.

Съвсем не е силно, но няма да навреди, ако си по-тиха. Освен това ти прекрасно знаеш кого имам предвид: този жираф, когото тъй упорито зяпаш, отвърна й Деймън. За твое сведение тя е приблизително двеста години по-стара от мен, въпреки че упорито се старае да изглежда на тридесет, което е с десет години по-малко от възрастта, на която е станала вампир.

Елена примигна. Какво се опитваш да ми кажеш?

Изпрати малко от Силата си към ушите си, предложи Деймън. И престани да се тревожиш!

Елена послушно увеличи леко притока на Силата си, но въпреки това й се стори, че тъпанчетата й ще пръснат. Внезапно започна да чува много по-ясно говорите, водени наоколо.

… о, богинята в бяло. Та тя е още дете, но каква фигура има…

… да, онази със златната коса. Великолепна е нали?