Сенчести души (Книга шеста)

Мередит я гледаше със сияещо лице.

— Лейди Улма, просто не зная как да ти благодаря. Ще облека тази рокля — и тази вечер ще бъда такава, каквато никога досега не съм била. Разбира се, косата ми трябва да се вдигне нагоре, цялата или поне отчасти. Не съм свикнала да я нося така — довърши Мередит неловко.

— Тази вечер ще я носиш цялата вдигната, високо над тези прекрасни вежди. Тази рокля подчертава елегантно извитите форми на раменете и ръцете ти. Ще е престъпление да ги крием, независимо дали е денем или нощем. А колкото до прическата ти, от нея се иска най-вече да оставя открито екзотичното ти лице, вместо да го забулва! — заяви лейди Улма с категоричен, нетърпящ възражения тон.

Чудесно, каза си Елена. Те ще й помогнат да забрави за символичното й робство.

— Ще си сложиш и грим — бледозлатист върху клепачите, с черна очна линия и спирала, за да удължи и подчертае миглите. Съвсем леко нанесено червило, също в златисто, но без никакъв руж. Категорично съм убедена, че младите момичета въобще не се нуждаят от руж. Маслинената ти кожа чудесно довършва картината на знойна девица.

Мередит погледна безпомощно към Елена.

— Обикновено не си слагам грим — зае се да обяснява тя, но и двете знаеха, че е безполезно. Идеята на лейди Улма за тоалета и визията на Мередит щеше да стане реалност.

— И не я наричай рокля на морска сирена, защото ще пожелае наистина да се превърне в сирена — ентусиазирано заговори Бони. — Но ще е по-добре да я заредим с магия, за да държи настрани всички моряци вампири.

За изненада на Елена лейди Улма кимна сериозно.

— Една моя приятелка, шивачка, днес изпрати една жрица, за да благослови всичките тоалети и да ви пази да не станете жертви на вампирите. Одобрявате ли това? — Тя погледна към Елена, която кимна.

— Стига само тези магии да не отдалечат Деймън от нас — додаде шеговито, но застина, защото Бони и Мередит моментално впериха погледи в нея с надеждата да уловят нещо в изражението на Елена, което да я издаде.

Но докато лейди Улма продължаваше да говори, Елена запази неутрално изражение.

— Естествено, ограниченията не се отнасят за твоя… господар Деймън.

— Естествено — отвърна Елена сдържано.

— А сега да се заемем с най-дребничката красавица, която ще отиде на галавечерята — заговори лейди Улма на Бони, която прехапа устни й силно се изчерви. — За теб имам нещо специално. Не помня преди колко време се научих да работя с тази материя. Година след година оглеждах витрините на магазините, като копнеех да купя този плат и да създам от него нещо впечатляващо. Разбираш ли? — В стаята влезе следващата група шивачки, понесли по-малка и по-лека рокля, докато лейди Улма показа скицата на момичетата. Елена се вгледа в нея с удивление. Материята беше великолепна — направо невероятна, — но шевът изглеждаше особено изкусен. Самата тъкан напомняше на пера на паун, в жизнерадостно синьо-зелено, като някаква поразително ловка ръка беше съшила частите така умело, че от талията нагоре по роклята да изобразяват очи на паун.

Кафявите очи на Бони отново се разшириха.

— Ама това за мен ли е? — задъхано изрече тя, почти изплашена дори да докосне материята.

— Да. Ще пригладим косата ти назад, за да изглеждаш изискано като приятелката ти. Хайде, пробвай роклята. Мисля, че ще ти хареса как ще ти стои. — Лусен бе излязъл от стаята и Мередит вече се бе облякла в роклята си на морска сирена.

Бони започна да се съблича, грейнала от щастие.

Лейди Улма се оказа права. Бони се влюби в начина, по който щеше да изглежда тази вечер. В момента нанасяше последните, довършителните щрихи от грима си като деликатно пръскане с розова вода и цитрусов спрей — благоухания, сътворени специално за нея.

Беше застанала пред едно огромно огледало от посребрено стъкло броени минути преди да потеглят за галавечерята на Фазина, наричана Сребърния славей.

Бони леко се завъртя и огледа с възхищение роклята си без презрамки, дълга до глезените. Корсажът й бе изработен — или поне така изглеждаше — изцяло от паунови пера, подредени в сноп, който се свиваше на талията й, за да се изтъкне колко бе тънка. Имаше и по още един сноп от по-големи пера, отпред и отзад, насочени надолу от кръста. Гърбът й всъщност изобразяваше по-дребна поредица от паунови пера на фона на коприна с изумруден цвят. А отпред, под по-големия, насочен надолу сноп, следваха стилизирано разпръснати пера, майсторски изработени от сребро и злато, всичките насочени от горе на долу, достигащи чак до края на роклята, поръбена с позлатен брокат.

И като че ли не беше достатъчно, та лейди Улма й подаде ветрило с паунови очи, изглеждащи като съвсем истински, с дръжка от нефрит и с инкрустация от изумруди и пискюл, който леко подрънкваше при поклащане, защото бе от нефрит, жълт кварц и изумрудени амулети най-отдолу.

Около шията на Бони висеше подходящо подбрана за роклята й огърлица от нефрит, обсипана с изумруди, сапфири и лапис лазули. А около двете й китки имаше няколко гривни от нефрит с изумруди по тях, които потропваха леко при движенията на ръцете като символично напомняне за това, че беше робиня.