Сенчести души (Книга шеста)

Но погледът на Бони не се задържа за дълго върху тях, може би защото всъщност не изпитваше истинска омраза към тези гривни. По-скоро си мислеше за пристигането на фризьорката, специално призована днес, за да притегли назад къдриците на Бони с цвят на ягода, докато не полегнат равномерно по главата й след потъмняването им с наситено червено. Накрая фризьорката ги задържа с шноли от нефрит, украсени с изумруди. Сърцевидното й лице никога не бе изглеждало така зряло и в същото време толкова фино. Към изумрудените сенки и черната очна линия, лейди Улма добави яркочервено червило, след което изведнъж реши да наруши собствените си правила, като нанесе внимателно с четката малко руж по страните на Бони. Прозрачната й кожа доби румен оттенък, като на млада дама, развълнувана от поредния комплимент. Изящно изработените нефритени обици със златни камбанки в тях допълваха комплекта от накитите и Бони започна да се чувства като приказна принцеса от древния Ориент.

— Това действително е някакво чудо. Обикновено изглеждам като дребна, пакостлива фея, която все се опитва да прилича на мажоретка или цветарка — довери им тя, като отново разцелува възторжено лейди Улма. Остана още по-очарована, като откри, че червилото остана непокътнато по устните й, вместо да полепне по бузите на нейната благодетелка. — Но тази вечер наистина изглеждам като млада дама.

Щеше да продължи да бърбори още дълго, безпомощна да се удържи, макар че лейди Улма вече се мъчеше да прикрие дискретно издайнически бликналите от очите й сълзи. Спря се едва когато пред нея се появи Елена. Бони ахна и окончателно млъкна.

Роклята на Елена бе завършена рано следобед, но Бони досега бе успяла само да зърне скицата й. Но някак си не бе успяла да осъзнае как тази рокля ще промени Елена.

Бони тайно се бе чудила дали лейди Улма ще остави да изпъкне естествената красота на Елена и се надяваше приятелката й да остане очарована от роклята си, така както се бе възхитила на роклите на Бони и Мередит.

Едва сега Бони разбра замисъла на лейди Улма.

— Нарича се „Роклята на богинята“ — обясни лейди Улма на смаяните, онемели момичета в стаята, докато Елена плавно пристъпваше, а Бони, изпаднала в захлас, си каза, че ако на Олимп някога наистина са живели богини, те със сигурност биха си пожелали да бъдат обличани така.

Вълшебството в тази рокля се коренеше в нейната простота. Ушита от млечнобяла коприна, с деликатни плисета от кръста надолу (лейди Улма нарече това неравномерно пристягане на плисетата „рюш“). Така се крепяха двете просто оформени половини на корсажа й с V-образно деколте, разкриващо кожата на Елена с цвят на праскова. Двете половини на корсажа бяха закрепени върху раменете й чрез два изящни клипса от злато, седеф и диаманти. От талията надолу полата се спускаше на грациозни копринени гънки чак до изящните сандали на Елена — отново покрити със злато, седеф и диаманти. На гърба й двете половини, пристегнати на раменете й, продължаваха като презрамки, скосени по-долу, за да се съберат на талията.

Толкова семпла рокля, но така величествено стоеше на най-подходящото за нея момиче.

Около шията на Елена висеше създадена с безупречно майсторство огърлица от злато и седеф, в стилизирана форма на пеперуда, инкрустирана с толкова много диаманти, че при всяко движение те искряха на светлината с многоцветни пламъци във всички оттенъци на дъгата. Над нея тя носеше своя лапис лазули и медальона с диаманта, подарен й от Стефан, тъй като твърдо отказа да го свали. Но нямаше значение. Пеперудата напълно прикриваше медальона.

Върху всяка от китките си Елена носеше по една широка гривна от злато и седеф, обсипани с диаманти, от онези разкошни бижута, които бяха открили в тайното скривалище, очевидно създадени в комплект с огърлицата.

И това бе всичко. Косата на Елена беше многократно разресана, за да оформи копринен златист водопад от вълни, спускащи се отзад под раменете й. Устните и бяха съвсем леко докоснати от розово червило. Но лицето й, с гъстите черни мигли и леко извити вежди — точно сега й придаваха развълнуван вид в съчетание с полуотворените й розови устни и блясъка на бузите й — беше без всякакъв грим. Обиците й наподобяваха каскади от диаманти, надникващи иззад златистите й кичури.

Тази вечер тя ще ги докара до лудост, помисли си Бони, докато оглеждаше дръзката рокля със завист, но не и с ревност. Изпитваше безумна радост при мисълта за сензационното впечатление, което Елена щеше да направи. От нас трите тя носи най-простичко скроената рокля, но въпреки това напълно засенчва и Мередит, и мен.

При все това Бони не помнеше някога Мередит да е изглеждала по-добре — или по-екзотично. Досега дори не бе осъзнавала каква зашеметяваща фигура има Мередит, въпреки че приятелката й притежаваше богат асортимент от дизайнерски дрехи.

Мередит само сви нехайно рамене, когато Бони й го каза. Тя също имаше ветрило, с черен лак, но досега го държеше сгънато. Сега го разтвори и после отново го прибра, след което се потупа замислено с него по брадичката.