Сенчести души (Книга шеста)

— Разбирам — засмя се лейди Улма. — Е, и без това тази вечер ще се видят най-различни фантастични стилове в облеклото, така че той може да промени мнението си. А сега по-добре да спуснем завесите на всички прозорци наоколо. Галавечерята ще бъде вътре в къщата, само на газено осветление, така че цветовете ще са истински.

— Чудя се защо в поканите се казва, че празненството ще бъде „в къщата“ — каза Бони. — Може би, защото може да завали дъжд.

— Заради слънцето — обясни лейди Улма. — Това омразно тъмночервено слънце променя синьото в пурпурно, а жълтото в кафяво. Сама ще се увериш, че никой няма да се появи на соаре при закрити врати с тоалет в аквамарин или в зелено — не, дори и ти, с тази ягодовочервена коса, която направо крещи за подобен цвят.

— Разбрах. Явно с това слънце, което не залязва никога, постепенно се скапваш.

— Чудя се дали наистина разбираш — промърмори лейди Улма и добави забързано: — Докато чакаме, да ти покажа ли какво сътворих за високата ти приятелка, която се съмнява в дизайнерските ми способности?

— О, моля те, да! — Бони й подаде скицника.

Лейди Улма го прелисти, за да намери листа със скицата, която най-много й допадаше. Взе цветните си моливи с вид на дете, забързано отново да се посвети на любимите си играчки.

— Ето, това е — рече тя, като с цветните си моливи добави тук-там по една линия, другаде по някоя крива, но задържа скицника така, че трите момичета да виждат скицата.

— О, Боже! — изпищя шашнато Бони. Дори и в очите на Елена се четеше възторжено одобрение.

Момичето на скицата определено беше Мередит, с наполовина спусната и наполовина вдигната коса, но облечена в рокля — ама каква рокля! Черна като абанос, без презрамки, идеално прилепваща към високата й стройна фигура, като чудесно подчертаваше извивките по тялото й. На скицата Мередит беше великолепно изобразена, като най-вече се наблягаше на това, за което Елена бе научила, че се нарича „деколтето на любимата“: предницата на Мередит приличаше на сърце от картичките за Свети Валентин. Този стил се запазваше за цялата й фигура, чак до коленете, където роклята внезапно отново се разширяваше, при това значително. „Рокля на морска сирена“, обясни им лейди Улма.

— А ето я и самата нея — обяви тя, когато влязоха няколко от шивачките, за да разстелят пред момичетата чудесната рокля. Момичетата се възхитиха от гладкото черно кадифе, обсипано с малки правоъгълни златисти шарки. Напомня ми за нощното небе у дома, помисли си Елена, с хилядите падащи звезди по тънещия в мрак небесен свод.

— С нея ще носиш тези големи обици, украсени с оникс и злато. А онези там гребени от черен оникс и злато ще придържат косата ти вдигната. Като допълнение към тоалета Лусен изработи тези прекрасни гривни и пръстени — продължи лейди Улма. Елена осъзна, че преди няколко минути Лусен е влязъл в стаята. Тя му се усмихна, после погледът й се прикова върху подноса с три нива, който носеше. Най-отгоре, върху подложка от слонова кост, бяха поставени двете гривни от черен оникс с диаманти, както и пръстен с диамант, от чиято красота тя едва не припадна.

Мередит се озърна притеснено, сякаш бе попаднала на тайна частна сбирка и сега не знаеше как да се измъкне незабелязано от деликатната ситуация. После погледът й се отмести от роклята към накитите и накрая отново се върна към лейди Улма. Мередит не беше от онези, които лесно губят самообладание. Но след миг на колебание тя просто пристъпи към лейди Улма и я прегърна пламенно, после се приближи до Лусен и много нежно положи ръка върху рамото му. Ясно бе, че временно бе загубила дар слово.

Бони изучаваше скицата с вид на познавач.

— Тези гривни са създадени специално за тази рокля, нали? — попита тя заговорнически.

За изненада на Елена лейди Улма се смути.

— Истината е, че… хм… ами нали все пак госпожица Мередит е робиня? От всички роби се изисква да носят символични гривни, когато са извън именията, в които служат. — Тя сведе очи към дъските по пода от полирано дърво. Бузите й се зачервиха от неудобство.

— Лейди Улма — о, моля те, не вярваш наистина, че това има значение за нас, нали?

Очите на лейди Улма проблеснаха, като вдигна глава.

— Няма ли значение?

— Ами… — заговори Елена колебливо — всъщност няма значение… ами понеже… защото и без това не можем нищо да направим, поне засега. — Разбира се, прислужниците не бяха посветени в тайните на отношенията между Деймън, Елена, Мередит и Бони. Дори и лейди Улма не можеше да си обясни защо Деймън не освобождава от робство тези три момичета, в случай че „се стигне до нещо крайно нежелано, като например Съветът на пазителите да го забрани“. Но момичетата формираха непробиваема фаланга срещу тази идея, защото би обрекла на провал целия им замисъл.

— Е, както и да е — продължи да бъбри Бони, — все пак си мисля, че гривните са красиви. Искам да кажа, че тя и без това едва ли би могла да открие нещо по-подходящо за такава рокля, нали? — С тези думи направи комплимент и на дизайнерката на роклята за професионалния й усет.

Лусен скромно се усмихна, а лейди Улма го стрелна влюбено.