Сенчести души (Книга шеста)

— Зная, че тя не е на себе си, но настоявам да науча името на това малко момче, на което съм причинил всичко това. Защо това да я кара да се вълнува?

Последва още мърморене:

— Но не мога ли просто да я попитам? Мога поне да изчистя името си от тези обвинения. — После по-високо: — Елена? Можеш ли да ми кажеш кое е детето, което се предполага, че измъчвам по този жесток начин?

Толкова беше уморена. Но отговори гласно, макар и само шепнешком:

— Името му е Деймън, разбира се.

И умореният шепот на Мередит:

— О, Господи. Тя иска да умре заради една метафора.

30

Мат наблюдаваше как госпожа Флауърс оглежда внимателно полицейската значка на шерифа Рич Мосбърг. Подържа я за кратко в едната си ръка и я погали с пръстите на другата.

Бе взел значката от Ребека, племенницата на шериф Мосбърг. Чисто съвпадение бе, че Мат едва не се сблъска с нея по-рано през този ден. Тогава забеляза, че вместо рокля тя бе облякла мъжка риза. Ризата му беше позната — всъщност беше тениска.

Тогава той видя полицейската значка, закрепена върху нея. Много критики можеха да се изговорят за шериф Мосбърг, но човек трудно би могъл да очаква да изгуби значката си. Тогава Мат забрави за правилата на галантното поведение и сграбчи малката метална значка, преди Ребека да успее да го спре. Прилоша му, стомахът му се сви на топка и оттогава се чувстваше все по-зле. А сега изражението на госпожа Флауърс никак не го успокояваше.

— Не е била в пряк допир с кожата му — рече тя тихо, — затова образите са замъглени. Но, скъпи мой Мат — вдигна премрежените си очи към него, — много се страхувам. — Потръпна, както стоеше на стола си край кухненската маса, където стояха недокоснати две чаши с топло мляко.

Мат се изкашля и поднесе горещото мляко към устните си.

— Значи смятате, че трябва да излезем и да огледаме наоколо.

— Задължително е — потвърди госпожа Флауърс и тъжно поклати глава. Меките й, побелели къдрици се люшнаха. — Скъпата ми майка е много настойчива, й аз го усещам. Този предмет излъчва нещо много смущаващо.

Мат изпита лек пристъп на гордост, който за миг разсея вината му, че беше отнел този „предмет“ — Но после си призна, че отмъкването на значки от ризите на дванадесетгодишни момичета едва ли е повод за гордост.

От кухнята долетя гласът на госпожа Флауърс:

— По-добре си облечи няколко ризи и пуловери, както и едно от тези. — Тя влезе през кухненската врата, понесла няколко дълги палта, очевидно взети от дрешника пред вратата, заедно с няколко чифта градинарски ръкавици.

Мат скочи, за да й помогне за купчината палта, но се задави заради силната миризма на нафталина и… още нещо, силно миризливо.

— Защо се чувствам като на Коледа? — заговори той, като не спираше да кашля на всяка дума.

— О, ще се придържаме към рецептата на леля Морин за предпазване чрез ръкавици — отговори госпожа Флауърс. — А някои от тези палта са още от времето на майка ми.

Мат не се усъмни в думите й, но все пак й припомни:

— Ама навън още е топло. Защо ни е притрябвало да се навличаме с тези палта?

— Като предпазна мярка, скъпи Мат, като предпазна мярка! Тъканите на тези палта са омагьосани, за да ни защитават от злото.

— Дори и градинарските ръкавици ли? — усъмни Мат.

— Дори и ръкавиците — заяви госпожа Флауърс твърдо. След кратка пауза продължи, но по-тихо: — Най–добре ще е да вземем и фенерчета, Мат, скъпи, защото трябва да свършим нещо в мрака.

— Шегувате се!

— Не, за съжаление, не. Трябва да вземем и въже, за да се привържем взаимно. За нищо на света тази нощ не бива да навлизаме в гъсталака на Олд Уд.

Час по-късно Мат все още обмисляше какво да предприеме. Въобще нямаше апетит за сготвения от госпожа Флауърс пържен патладжан au Fromage23. Зъбните колела в мозъка му не спираха да се въртят трескаво.

Чудя се дали така се чувства Елена, помисли си той, когато обмисля плановете си А, Б и В. Питам се още дали някога се е чувствала също толкова глупаво, докато го прави.

Усети как сърцето му се стегна и за тристахиляден път след раздялата си с нея и Деймън се усъмни дали бе постъпил правилно.

Трябва да е правилно, увери се той. Боли ме толкова много, че това доказва правотата на избора ми. Нещата, които истински, истински болят, са най-правилните.

Но исках само да се сбогувам с нея…

Но ако се беше сбогувал, никога нямаше да си тръгнеш. Погледни истината в лицето, глупако, защото, когато става дума за Елена, ти си най-големият неудачник на света. Откакто си намери гадже, което харесва повече от теб, ти се държиш, все едно си Бони и Мередит, за да й помогнеш да го запази и да държиш лошото момче по-надалеч. Може би трябва да си намериш тениска с надпис: Аз съм покорно кутре, служещо на принцеса Еле…

ПЛЯС!

Мат подскочи и се просна на пода. Оказа се много по-болезнено, отколкото изглеждаше във филмите.

Тряс-пляс!

Един от дървените капаци на прозорците в другия край на стаята шумно се захлопна. Първият удар обаче наистина отекна като много силен трясък. Отвън пансионът изглеждаше много окаяно, а дървените капаци понякога съвсем внезапно се откачаха от скобите, използвани през зимата.