Сенчести души (Книга шеста)

Но дали действително беше съвпадение? — усъмни се Мат, щом сърцето му престана да препуска лудешки. В този пансион, където Стефан бе прекаран толкова дълго време? Може би тук някак си все още бяха запазени останки от духа му и сега влияеха върху мислите на намиращите се вътре хора. Ако беше така, Мат със сигурност бе получил току–що як удар в слънчевия сплит или поне така се чувстваше.

Съжалявам, приятел, каза си той и едва не го изрече на глас. Нямах намерение да обиждам момичето ти. Сега е под голямо напрежение.

Обидил съм момичето му?

Обидил съм Елена?

По дяволите, той пръв би съборил на земята всеки, който би дръзнал да обиди Елена. При условие, че Стефан не използваше вампирски трикове, за да му се яви!

А какво повтаряше Елена винаги? Никога не можеш да си напълно подготвен. Не можеш да разполагаш с прекалено много резервни планове, нито да се застраховаш отвсякъде, защото, както е сигурно, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад, също така сигурно е, че дори и в най-страхотния ти план все ще се намерят някакви недостатъци.

Ето защо Елена си сътрудничеше с колкото може повече хора. Какво от това, че може и никога да не се наложи помощниците от план В или Д да се включат в играта. Те бяха на разположение, в случай че се наложеше да се притекат на помощ.

Като обмисли всичко това, на Мат му олекна и мислите му се проясниха. Не се бе чувствал така добре още откакто продаде приуса и даде на Бони и Мередит парите на Стефан, за да си купят билети за самолет. Сега можеше да се залови за работа.

— И тогава се разходихме из имението и видяхме една ябълкова градина, после една градина с портокалови дръвчета, както и черешова градина — разказваше Бони на Елена, която, свита на кълбо, лежеше в леглото си с колони в четирите краища. Изглеждаше малка и беззащитна. Около леглото висеше пепелявозлатист балдахин, който сега бе повдигнат и краищата му се придържаха настрани от шнурове с тежки пискюли, оцветени в различни златисти оттенъци.

Бони се беше разположила удобно в кресло със златиста тапицерия, придърпано до леглото. Малките й боси крака бяха вдигнати върху чаршафите.

Елена не се държеше като послушен пациент. Настояваше да стане от леглото. Искаше да се поразтъпче. Това щеше да й се отрази по-добре от овесената каша, пържолата, млякото и визитите по пет пъти на ден на доктор Мегар, който се бе преместил да живее в имението.

Но тя знаеше, че те всички наистина са силно изплашени за нея. Бони го бе изтърсила на един дълъг и хлипащ дъх през нощта, в която дребничкото червенокосо момиче дежуреше край леглото на приятелката си.

— Ти… ти изкрещя и всичките в–вампири те чуха, а после Сейдж веднага сграбчи мен и Мередит, като две котета, по едно във всяка ръка, за да се втурне натам, откъдето проехтя викът. Но д-дотогава вече толкова много хора бяха стигнали първи при теб! Ти беше в безсъзнание, а също и Деймън, и някой изрече: „Т-те са били нападнати и м-мисля, че са мъртви!“ И всички се развикаха: „Повикайте с-стражите!“ И аз припаднах, макар и за кратко.

— Шшт — нежно и внимателно отрони Елена. — По-добре пийни малко „Черна магия“, за да се почувстваш по-добре.

Бони я послуша и изпи няколко глътки. После още няколко. След това продължи с разказа си:

— Но Сейдж трябва да е знаел нещо, защото каза: „Вижте, аз съм лекар и ще ги прегледам.“ И ако можеше да го чуеш как го изрече, наистина щеше да му повярваш!

И тогава той ви прегледа и двамата. Мисля, че веднага разбра какво е станало, защото извика: „Докарайте карета! Трябва да ги отведа п-при моя колега доктор Мегар.“ Появи се самата лейди Фазина и каза, че могат да вземат една от нейните карети и просто да я върнат к-когато могат. Тя е тоооолкова богата! Сетне ви измъкнахме през задния вход, защото… защото се появиха някакви копелета, които предложиха да ви оставим да умрете. Те бяха истински демони, бели като сняг, затова ги наричат Снежните жени. А после, после ние тъкмо се настанихме в каретата и, о, Боже мой! Елена! Елена, ти умря! Два пъти спря да дишаш! А Сейдж и Мередит само се опитваха да те спасят със сърдечен масаж и изкуствено дишане. А пък а-аз се молех така с-с-илно.

Елена, вече напълно завладяна от разказа на приятелката си, я прегърна утешително, но сълзите на Бони не спираха да се леят.