Сенчести души (Книга шеста)

Вратата на семейство Сайтоу отвори жена, която Мат никога не бе виждал. Беше привлекателна жена, облечена много живописно в широка яркочервена пола — или може би в много широки яркочервени панталони — стоеше с толкова разкрачени крака, че бе трудно да се каже. Носеше бяла блуза, а лицето й бе смайващо: правата й черна коса бе разделена на две части, а над веждите й се спускаше добре оформен бретон.

Но най-удивителното беше, че държеше в ръка дълга извита сабя, насочена право срещу Мат.

— 3-здравей — заговори Мат, когато вратата се разтвори пред него.

— Това е добра къща — отвърна жената. — Това не е къща на зли духове.

— Никога не съм го помислял — рече Мат, но се отдръпна, щом жената пристъпи към него. — Честна дума.

Жената затвори очи, сякаш търсеше нещо в съзнанието си. После рязко наведе сабята.

— Не лъжеш. Нямаш намерение да причиниш зло. Моля, влез.

— Благодаря ти — кимна Мат. Никога не се бе чувствал толкова щастлив да бъде приет от някоя старица.

— Ориме — долетя един тих, колеблив гласец откъм горния етаж. — Това да не е едно от децата?

— Да, Хахаве — провикна се жената, която Мат не преставаше мислено да нарича „жената със сабята“.

— Защо не го пратиш горе?

— Разбира се, Хахаве.

— Ха-ха… исках да кажа „Хахаве“ — избъбри смутено Мат. Нервният му смях се превърна в отчаян опит да скалъпи смислено изречение, защото сабята отново се насочи към диафрагмата му. — А не Обаасан?

За пръв път жената със сабята се усмихна.

— Обаасан означава баба. А пък Хахаве е една от думите за майка. Но майка няма да има нищо против да я наричаш Обаасан; това е приятелско обръщение към жена на нейната възраст.

— Добре — съгласи се Мат, полагайки всички усилия, за да изглежда като най-приятелски настроения тип на земята.

Госпожа Сайтоу му посочи да продължи нагоре по стъпалата, а той надникна в няколко стаи, преди да се озове в една с голям футон, проснат точно в средата на съвършено голия под. Върху него се бе излегнала една жена, толкова слаба и дребна, че приличаше на кукла.

Косата й бе мека и черна, като на жената със сабята на долния етаж. Беше вдигната нагоре или оформена до такъв начин, че приличаше на ореол около лицето й, докато лежеше по гръб. Но клепачите, обрамчени с черни мигли, рязко контрастиращи с бледите й скули, останаха затворени. Мат се зачуди дали не е задрямала внезапно, както често се случваше с възрастните хора.

Но тогава, при това доста рязко, приличащата на кукла стара дама отвори очи и се усмихна.

— О, та това е Масато-сан! — изрече тя, приковала поглед върху лицето на Мат.

Лошо начало. Щом не позна, че русото момче не е нейният японски приятел отпреди шестдесет години…

Но тогава тя се разсмя, закрила устни с малките си ръце.

— Зная, зная — повтори тя. — Ти не си Масато. Той стана банкер, много богат при това. И много дебел. Особено в главата и корема.

Отново му се усмихна.

— Моля те, седни. Ако искаш, можеш да ме наричаш Обаасан. Или Ориме. Дъщеря ми е кръстена на мен. Но животът й бе много труден, както и моят. Да бъдеш жрица — както и да бъдеш самурай… това винаги изисква много дисциплина и много усърдие. И моята Ориме се справяше толкова добре… докато не дойдохме тук. Търсехме град, който да е тих и спокоен. Но вместо това Изабел намери… Джим. А Джим беше… неистински.

Гърлото на Мат пресъхна от изгарящото го желание да защити приятеля си, но как можеше да го оправдае? Джим бе прекарал една нощ с Каролайн — след настоятелната покана на Каролайн. И тогава бе обсебен и пренесе тази зараза на гаджето си Изабел, която надупчи жестоко тялото си — а освен това свърши и доста много други, все нередни неща.

— Ще ги заловим — чу се да обещава Мат. Беше съвсем искрен. — Китсунето, от което започна всичко — от което започна историята с Каролайн. По-точно, говоря за Шиничи и за сестра му Мисао.

— Китсуне — кимна Обаасан. — Да, още от самото начало казах, че е замесено китсуне. Почакай да проверя: аз благослових за твоите приятели няколко талисмана и амулети…

— И няколко куршума. Тъкмо имам от тях в себе си. Целите ми джобове са пълни — смутено заобяснява Мат, като разпиля цяла купчина куршуми от различни калибри по края на футона. — Дори намерих в интернет няколко молитви как да се отървем от китсуне.

— Да, трябва да бъдеш много старателен и точен. Добре. — Обаасан се загледа в ксерокопията на молитвите, които той носеше със себе си. Мат неспокойно се размърда. Знаеше, че само изпълнява задачите от списъка на Мередит за това, което трябваше да се свърши и че всъщност заслугата бе изцяло нейна.

— Първо ще благословя тези куршуми, а после ще направя още амулети — каза старицата. — Ще сложиш амулетите, когато най-много се нуждаеш от защита. Предполагам, че знаеш какво да правиш с куршумите.