Сенчести души (Книга шеста)

Е, май прозвуча достоверно. Нали хората постоянно губят какво ли не, докато залагат на комар: цели плантации, безценни за тях талисмани, коне замъци дори. Но ако причината се окаже недостатъчно убедителна, винаги можеше да добави, че е само началото на тъжната история на живота й. Ала най-хубавото в цялата бъркотия бе, че донякъде съвпадаше с истината. Още преди време тя бе отдала живота си заради Деймън, както и заради Стефан, но Деймън още не бе обърнал нова страница, както тя бе пожелала. Е, може би само половин страница. Или четвърт.

Жената пазител прикова озадачено в Елена бистрите си сини очи. Много се бяха вторачвали в нея през целия й живот — като си млада и много красива, редно бе да се притесняваш, ако никой не те поглежда. Но това озадачаване беше повод за тревога. Дали тази висока жена може да прочете мислите ми? — зачуди се Елена и тутакси прибави върху тях един защитен слой от бял шум. Така на повърхността изплуваха само нейни откъслечни мисли, както и няколко реда от песен на Бритни Спиърс. Елена усили психическото въздействие.

Високата жена пазител притисна главата си с два пръста, сякаш страдаше от непоносимо силно главоболие. Чак след това се обърна към Мередит.

— А ти защо… защо си тук?

Мередит обикновено не лъжеше, но когато го правеше, се отнасяше към това като към изкусно интелектуално занимание. За щастие тя никога не се стараеше да залепва счупеното.

— Ами и аз заради същото — призна тя натъжено.

— А ти? — Сега жената пазител гледаше към Бони, която имаше вид, сякаш отново ще припадне. Мередит я побутна леко, след което се вторачи напрегнато в приятелката си. Елена изгледа Бони още по-твърдо, защото много добре знаеше, че от Бони се изискваше единствено да измънка „И аз съм тук за същото.“ Бони се справи успешно, промърморвайки: „аз, ъ-ъ, също“, още повече, след като Мередит вече го бе потвърдила убедително.

Проблемът обаче бе в това, че Бони не само бе на ръба на припадъка, но и бе изпаднала в транс или бе на крачка от него.

— Сенчести души — избъбри Бони.

Жената пазител примигна, но не както ако някой ти сервира абсолютно неподходящ отговор. Примигването й бе признак на пълно смайване.

О, Господи, помисли си Елена. Бони се е докопала до тяхната парола или нещо подобно. Нали бе способна на всякакви предсказания или пророчества, или каквото и да е от този сорт.

— Сенчести души ли? — повтори жената пазител и се взря по-зорко в лицето на Бони.

— Градът е залят от тях — изрече Бони нещастно.

Пръстите на жената пазител затанцуваха върху нещо, наподобяващо джобен компютър.

— Това го знаем. Това е мястото, където се събират.

— Тогава трябва да ги спрете.

— Притежаваме само доста ограничени права. По закон Тъмното измерение се владее от десетина клана от върховни повелители, разполагащи с управители, осъществяващи заповедите им.

Внимавай, Бони, опита се да й въздейства мислено Елена, макар и с риск да бъде заловена от жената пазител. Но й пречеше пелената от объркани мисли, стелеща се в мозъка на Бони. Много внимавай, защото тя е от тукашната полиция.

За щастие Деймън проговори в същия миг:

— Тя е със същата участ като другите — обясни той — С това изключение, че е медиум.

— Никой не те пита за мнението ти — отряза го жената пазител, без дори да го погледне. — Там долу може да си някаква важна клечка — извърна надменно глава към залетия от светлини град, — но тук, зад тази ограда, си на мой терен. Отново питам само дребната червенокоска: истина ли е това, което той каза?

За миг Елена изпадна в паника. Ако Бони провали всичко, след като преминаха през толкова изпитания…

Този път Бони само примигна. Каквото и да се мъчеше да излъже, ясно беше, че е същата като Мередит и Елена. Както бе истина, че е медиум. По принцип Бони бе способна да лъже страшно убедително, ако обаче разполагаше с достатъчно време, за да обмисли всичко. Ала този път не успя да измисли нищо друго, освен да заяви без колебание:

— Да, истина е.

Жената пазител се втренчи в Деймън.

На свой ред Деймън също впи поглед в нея, сякаш бе готов цяла нощ да гледа все така втренчено. В тази дисциплина беше ненадминат.

Жената пазител отвърна очи от него.

— Предполагам, че дори един медиум може да има лош ден — рече и сетне додаде към Деймън: — Грижи се за тях. Нали знаеш, че всички медиуми трябва да бъдат лицензирани?

— Мадам, те не са професионални медиуми, а лични асистентки — отвърна Деймън с типичния си величествен маниер.

— За теб не съм никаква „мадам“. Можеш да се обръщаш към мен с „Ваша чест“. Между впрочем пристрастените към хазарта тук свършват ужасно зле.

Ха-ха, помисли си Елена. Само ако знаеше за какъв хазарт става дума… е, нищо чудно да се озовем в много по-лошо положение, отколкото е Стефан в момента.

Зад оградата се показа просторен двор, пълен с носилки, рикши и двуколки. Не се виждаха никакви карети, нито коне. Деймън нае две двойни носилки — първата за него и Елена, втората за Мередит и Бони.