Сенки

Отначало Джош реши, че Адам няма да се подчини на молбата на брат си, тъй като двамата близнаци неотстъпчиво кръстосаха погледи. След няколко секунди обаче непокорството изчезна от очите на Адам, сякаш Джеф бе упражнил странна власт над него. Макар че никое от момчетата не пророни и дума, той изпита зловещото чувство, че бяха провели някакъв спор, в който несъмнено Джеф бе победил. Без да каже дума, Адам стана от стола и отиде до гардероба.

Брат му дяволито се ухили.

— Абе хахчо си е, ама прави каквото му кажа. Сега ще пробваш устройството и ще видиш, че е адски хитро.

След миг Джеф вече закрепваше странен на вид шлем върху главата на Джош и нахлузваше бая тежичка ръкавица на дясната му ръка.

— Нищо не виждам — запротестира той, щом забралото на шлема се спусна пред очите му.

— Така трябва — успокои го Джеф.

— Просто ще поседнеш на стола и ще почакаш Адам да го свърже.

— Не бива… — започна Адам, но брат му го прекъсна.

— От теб се иска само да го включиш, Адам, ясно ли е? Не е чак толкова голяма тайна. Джош сигурно ще има същия още след седмица. Адам не отговори, а Джош се остави да го настанят на стола и зачака да види какво ще стане.

След секунда-две лицевата част на шлема оживя. Пред очите му се появи картина — изображение на стаята, в която се намираха. Образът бе толкова съвършен, че момчето можеше да се закълне, че шлемът някак си е станал прозрачен.

— Обърни глава — нареди Джеф, а гласът му прозвуча по микрофоните, вградени в самия шлем.

Джош го послуша и изображението на стаята сякаш се промени.

— Стани и се разходи — каза Джеф.

Той се поколеба, но в края на краищата стана и неуверено пристъпи напред. Изображението отново се промени, за да се превърне в абсолютно точно копие на перспективата, която би имал пред очите си без шлема.

— Изцяло е компютъризиран — обясни му Джеф.

— Ако кабелът беше достатъчно дълъг, можеше да се разходиш из цялата сграда и да виждаш всичко в шлема.

— Наистина е страхотно! — промълви Джош.

— Искал ли си някога да летиш? — попита Джеф.

— Ами…

— Гледай.

Само след миг образът се смени и Джош се озова в кабината на някакъв самолет, където надзърташе през прозореца и виждаше пейзажа отдолу. Пред него се намираше и лостът за управление.

— Виждаш ли ръчката? — дочу той въпроса на Джеф.

— Хвани го с дясната ръка и управлявай.

— Ама… той нали не е истински?

— Просто опитай. Посегни с дясната ръка, сякаш се опитваш да хванеш ръчката.

Щом се престори, че посяга с мушнатата си в ръкавицата ръка, тутакси на екрана в шлема я зърна да се приближава към ръчката. Когато на ужким сграбчи ръчката, нещо в ръкавицата накара ръката му да усети допира.

— А сега, управлявай самолета — рече му Джеф.

Омагьосан от случилото се, той премести ръчката надясно и самолетът сякаш направи вираж, хоризонтът изчезна, а изгледът на местността под него рязко се преобърна. Почти инстинктивно изправи самолета.

— Ккк… какво ще стане, ако катастрофирам? — попита и чу смеха на Джеф.

— Може би ще умреш. Защо не опиташ?

В гласа на Джеф долови присмехулни нотки. Нотки, каквито бе чувал и преди в гласовете на децата в Едем. Сигурен, че Джеф му се подиграва, предизвикателно натисна ръчката напред.

Самолетът се гмурна надолу и на него му се зави свят, щом пейзажът от екрана — брегова ивица с канари, надвиснали над плажа и морето — стремително се втурна срещу него.

— По-добре я дръпни обратно — подхвърли му Джеф.

Джош изчакваше, сигурен, че нищо няма да се случи. Но когато самолетът започна да пикира в ниското с разбиващи се под носа му вълни, момчето изгуби кураж. Рязко дръпна ръчката назад и несъществуващият лост реагира мигновено. Самолетът взе да набира височина и за миг Джош сякаш усети как силата на земното притегляне го дърпа назад.

После повърхността на канарата изведнъж зае целия екран и беше твърде късно. Самолетът се вряза в чукарите, стъклото се разлетя, грохотът от експлозията бе оглушителен.

Джош изкрещя, стръска ръкавицата от ръката си и свали шлема. Трепереше от ужас. Джеф обаче се заливаше от смях.

— Страхотно, нали? Олеле, ти май ще повърнеш!

За миг Джош наистина си помисли, че ще повърне. Преживяването беше съвсем истинско, напълно правдоподобно. Джеф нарочно му бе погодил този номер… Не! Той го беше предупредил какво ще стане, ако катастрофира, каза му да дръпне ръчката. Пък и нали му нямаше нищо. Съвсем здрав и читав е. Стои насред стаята без каквато и да било драскотина.

А и Джеф го бе предупредил. Не беше като децата в Едем, които все чакаха да му се случи нещо лошо и залагаха капани, та да падне в тях. Той просто му бе показал как действува устройството. Щом престана да му се вие свят, Джош плахо се усмихна.

— Хитро скроено — рече. — Но на какъв принцип действува?

— Наистина ли искаш да разбереш? Той кимна.

Джеф се наведе напред и тихичко прошепна в ухото му:

— С помощта на магия. Действува чрез магия.

За миг Джош почти му повярва.

6.

— Още двадесет минути — рече Джордж Енджърсол.