Сенки

За пръв път, откакто се бе заловил с теста, се усъмни в крайния успех, но продължи да прелиства книжката в търсене на въпроси — предизвикателства за математическите си способности, които обаче да имаше представа как да реши.

Изведнъж откри, че си губи времето с вече решена задача. Смръщен, прелисти брошурата още веднъж. Бързо откри още дублиращи се задачи. Замисли се за миг. Трябваше ли да ги открие всичките и да се увери, че ги е решил по един и същи начин?

Но това беше глупаво. След като веднъж е получил верния отговор, какъв смисъл има да го повтаря? Реши да пропусне дублиращите се въпроси и просто да остави мястото празно.

Отново се залови за работа, като решаваше задачите една след друга, докато в един миг изобщо не трябваше да се замисля, за да отговаря правилно, и той заряза въпросите по математика и очите му ги подминаваха, сякаш изобщо не ги виждаха.

Зае се с лингвистиката и мигновено затърси най-увъртените въпроси и думите, които го затрудняваха. Докато част от ума му бе заета с тях, той продължи да прелиства книжката и да прави чисто субективен подбор на въпросите, включени с цел да определят неговите дарби и специфични интереси и преплитащи се с въпросите, отчитащи знанията му и способността му да разсъждава. Скоро си изработи ритъм и се понесе през книжката, като една част от съзнанието му обработваше по-сложните въпроси, а другата оставаше прикована върху онези, които нямаха правилен отговор, но бяха предназначени да профилират дарбите и интересите на изпитвания.

Колкото по-интересен му ставаше тестът, толкова повече растеше и увереността му, че ще се справи с него, както се бе справял и с всички други.

В кабинета на доктор Енджърсол Бренда озадачено наблюдаваше екрана.

— Не мога да разбера какво прави.

Джордж Енджърсол не отвърна, защото и той не откъсваше очи от монитора, а взорът му сякаш искаше да пробие образа върху екрана. Джош Маккалъм работеше по непознат за него начин — на пръв поглед той сякаш само прелистваше страниците и като че ли не си правеше труд да чете въпросите, а просто избираше наслуки някой от отговорите.

Да не би да се беше отказал? Но ако се бе отказал и произволно зачертаваше отговорите, за какво му трябваше книжката с въпросите? Той просто щеше да си зачертава, без да гледа номерата.

Звънецът се чу както в кабинета на доктор Енджърсол, така и в съседната стая.

Сепнат, Джош погледна часовника и с изненада установи, че отредените му три часа са изтекли.

Насочи поглед към листата с отговорите и усети, че му прилошава.

Поне една четвърт от въпросите бяха останали без отговор. А и колко от написаните бяха верни?

Но това бе невъзможно — никога досега не му се бе случвало да остави теста си недовършен, дори когато го бяха предупреждавали, че не е необходимо да стига до края. Винаги смогваше да го реши и да му остане време.

А сега не бе успял.

Изобщо нямаше да влезе в Академията!

Обзет от отчаяние, Джош сграбчи акуратно подредените си моливи и ги запокити в средата на стаята. После, стиснал в ръка книжката с въпросите, влетя в кабинета.

— Времето не беше достатъчно! — изкрещя той. Лицето му пламтеше, очите му приличаха на цепчици.

— Никой не би могъл да реши докрай тъпия ви тест! — Метна книгата по доктор Енджърсол и с трясък напусна кабинета.

Със зачервено от неудобство лице Бренда хукна след него.

— Извинете — през рамо смънка тя, — не знам какво го прихвана. Ще го накарам да се извини.

Преди да успее да излезе от стаята, Джордж Енджърсол я спря.

— Не се притеснявайте, госпожо Маккалъм — рече той и я придружи обратно до стола.

— Повярвайте ми, където и да отиде, каквото и да стори, някой все го държи под око.

Бренда изстина. Какви ги говореше доктор Енджърсол? Дали през цялото време някой следеше децата тук? И защо?

Стори й се, че се досеща за отговора. Бяха готови на всичко само и само да предотвратят инциденти като случилия се с Джош в понеделник. Училището не би желало възпитаниците му да си навредят сами.

— Не бива да реагира така! — промърмори тя. — Никой не му дава право да се държи грубо с вас, независимо какво си мисли!

Енджърсол се усмихна.

— Е, във всеки случай аз знам на какво се дължи гневът му. Не съм сигурен обаче кой се сърди повече — вие или синът ви.

— Но той…

— Той просто бе подложен на най-трудния тест в живота си. Не успя да го довърши, а и не би могъл, и в момента се чувствува напълно обезверен. Но за едно нещо е прав — продължи докторът, като усмивката му ставаше все по-широка.

— Никой не може да довърши този тест за определеното време. В това е част от смисъла му — трябва да знам как реагират децата, когато попаднат в безизходна ситуация. А Джош реагира много, много добре. Бренда възкликна:

— Ха! Според вас избухването му е добра реакция, така ли? Енджърсол се усмихна.