Сенки

Смеейки се, той пое обратно. Когато все още се намираше на три метра от пода, се пусна, тупна на дюшека и се претърколи, за да намали силата на падането. Ейми, изненадана от внезапното му слизане, нададе силен писък, но веднага млъкна.

— Направи го само за да ме изплашиш — обвини тя Джош, щом се изправи на крака.

— Нищо подобно. Просто го направих, защото е гот. Хайде, опитай и ти.

Момичето отново се взря във въжето и накрая го сграбчи. Нерешително го дръпна, като почти се надяваше да се скъса точно в този миг и да се отърколи на пода. Но не би. Най-сетне, поемайки си дълбоко въздух, тя се закатери, като се придърпваше нагоре и увиваше крачета около въжето, а ръчичките й се местеха от възел на възел с бързи движения, като че ли щеше да падне, ако се пуснеше за повече от миг. Джош имаше право. Не бе чак толкова лошо.

— Катеря се! — провикна се тя и забравила за предупреждението на Джош, погледна надолу към него. Зави й се свят. Очите й се разшириха от уплаха.

— Не гледай надолу, ами нагоре! — провикна се отново той.

Борейки се с ужаса си, Ейми се насили да вдигне очи, но сега пък и таванът й се стори недостижим. Когато се опита да се спусне надолу, внезапно обзелата я паника не й позволяваше да пусне въжето.

— Не мога — проплака тя.

— Не мога да се спусна обратно.

Мигновено Джо Айвърсън се покатери по въжето, докато не застана точно под нея.

— Всичко е наред — каза й той.

— Точно под теб съм. Само стъпи на раменете ми. Дръж се за въжето и стъпи на мен. Разбра ли? Можеш ли да го сториш, Ейми? — Докато Джош гледаше отдолу, десният крак на Ейми леко се спусна и пръстите й докоснаха рамото на треньора. Миг по-късно тя го яхна през врата, като ръцете й все още не пускаха въжето. Щом усети тежестта й да се прехвърля на собственото му тяло, Айвърсън отново се обади.

— Точно така, Ейми. Просто стой върху ми. Аз тръгвам надолу, а ти просто се дръж за въжето. И не гледай надолу, ясно ли е?

— Ъхъ — едва промълви тя със сподавен в свитото й гърло глас. Миг по-късно те бяха отново на земята. Джо Айвърсън се протегна и сграбчи телцето на Ейми в силните си ръце и със замах я свали на матрака.

— Ето — рече той.

— Жива и здрава. Видя ли? Успяхме.

С бледо личице тя продължи да трепери още миг, без да може да продума и дума, докато не се съвзе от паниката.

— Добре ли си? — попита Джош, като я гледаше разтревожено. Ейми кимна.

— Не можах да се покатеря. Само като погледнах надолу и веднага ми се зави свят.

— Няма нищо — успокои я Джо Айвърсън. Отбеляза си нещо в папката, после я потупа окуражително но гърба.

— Просто малко акрофобия. Защо не вземете и двамата да си облечете банските и да ме чакате при басейна? Може да изплувате няколко дължини и после ще привършим. Съгласни ли сте?

Ейми кимна признателно и побърза да излезе от салона. Но двадесет минути по-късно, когато излизаше от басейна, след като бе преплувала пет дължини, страхът й се върна.

— Някога скачала ли си от трамплин? — запита Джо Айвърсън.

Ейми се вторачи нагоре към трамплина, който се извисяваше на три метра над повърхността на басейна. Поклати глава.

— Искаш ли да опиташ?

Тя отново поклати глава, очичките й се навлажниха от сълзи само при мисълта, че трябва да се изкачи по стълбичката и чак тогава да отиде до края на тясната дъска.

— Хайде — настояваше учителят.

— Опитай само веднъж. Щом не можеш, не можеш. Но нали трябва да се опита?

— Страх я е — обади се Джош от басейна, застанал над канала, като кротко поритваше и газеше бликащата струя.

— Защо трябва да скача от трамплина?

— Не трябва — каза му Айвърсън.

— Но ако не опита, как ще преодолее страха си от височината?

— Може пък и да не го преодолее — предизвикателно рече момчето.

— Теб от нищо ли не те е страх?

Първото, което му дойде на Джо Айвърсън, бе да нахока Джош за нахалството му, но после си спомни указанията, дадени му от Джордж Енджърсол.

— Нямам никакъв интерес тези деца да се превърнат в атлети — държеше на своето директорът на Академията.

— Искам да се упражняват, колкото им е необходимо, но аз предимно се интересувам от умовете им. Така че не ги юркай като фелдфебел. Ако някое от тях ти създава проблеми, кажи ми на мен и аз ще се погрижа за това. Но повечето от тези деца вече са сърбали попарата на треньора. Цял живот са се държали с тях като със слабаци и некадърници и затова изобщо нямат самочувствие. Няма да търпя подобно отношение тук.

Айвърсън, въпреки че хич не харесваше Енджърсол, изобщо не възрази, защото вече президентът на университета го бе предупредил да прави, каквото му каже Енджърсол.

— Нямаш представа какви средства привлича той за програмата си — каза му Джордън Санфорд.

— Просто прави, каквото те помоли и остави на него да бере грижите на децата. Повярвай ми, той знае какво прави.

И така вместо да сгълчи Джош, учителят само вдигна рамене, нанесе още нещо в папката си и прати децата да си вземат душ.