СЕНКИТЕ

Фюри и Зи кимнаха; Рейдж прибра телефона си и изпука кокалчетата на пръстите си.

- Ще ми се копелетата да са там. Имам нужда от един хубав бой.

- Не си само ти - измърмори някой.

Един по един те се изпариха и се понесоха по въздуха като бъркотия от молекули, отправяйки се към едно съвършено различно място. Приеха физическите си очертания в една затворена уличка в квартал, обитаван най-вероятно от хора, които раждаха дете след дете, работеха на две места (нископлатена офис работа, на дъното на корпоративната стълбица) и отчаяно мечтаеха да сменят старичките си БМВ-та с някой от по-луксозните модели.

Юпита в зародиш. Опазил ги Господ.

Без да издадат нито звук, те всички наизвадиха оръжията си, след което се разделиха и се приближиха до въпросната къща от четирите посоки на света.

Рейдж си сложи черна качулка, така че русата му коса да не се вижда чак толкова в нощта, и сви зад задния ляв ъгъл, дематериализирайки се между дърветата, и се приближи, използвайки дънерите за прикритие. След това се опита да разбере какво се крие под покрива, зад солидните стени, далеч от тъмните прозорци.

Не усети признаци за ничие присъствие. Не зърна дори искрица светлина. Никакви сенки не се движеха вътре. Никакъв звук, нито от вътрешността на къщата, нито отвън. Провери положението при Зи, когото можеше да види с крайчеца на лявото си око, и Фюри, който беше от дясната му страна, посочи нагоре... и се дематериализира на покрива.

Остана приклекнал, давайки си сметка, че е отлична мишена, очертан на фона на нощното небе. Нямаше луна, което беше добре, но въпреки това беше удобна цел, както си седеше там горе. Отправи се към комина, облегна се на него и се заслуша.

Нищичко.

Отдолу се разнесе изсвирване и като затвори очи, той се дематериализира обратно на земята.

Зи, Вишъс и Фюри стояха заедно отзад.

- Горе е чисто - прошепна Рейдж.

- И вътре не виждам нищо - съгласи се Фюри.

Ви се взираше в къщата.

Значи, трябва да приемем, че са заложили капани.

Да, съвсем същото си мислеше и той.

- Имаш ли нещо за обезвреждане? - попита Рейдж.

Ви извъртя диамантените си очи.

- Нали знаеш, че съм истински бой скаут - винаги готов.

- Как ще го направим?

Решиха да проникнат през един от кухненските прозорци. Вратите биха били прекалено очевидни, също като комина и гаража.

Ви отиде до задната веранда, извади черния си кинжал и се приближи до прозореца над умивалника. Допря острието до стъклото и описа кръг, след което допря сияещите си пръсти до изрязаната окръжност и я извади, за да не падне вътре.

Три. Две.

Едно...

Тишина.

Рейдж се огледа наоколо, ослушвайки се за какъвто и да било звук: стъпки из храсталаците, изщракванс на освободен предпазител на пистолет, прошумоляване на дреха.

Нищо.

Ви пъхна нормалната си ръка през дупката, която беше направил, и щракна джобното си фенерче. Тънкият лъч светлина разкри най-обикновена кухня: хладилник, печка, шкафове. Нищо подозрително - никакви кутии или торби, от които стърчат жици, никакви пиукащи светлинки, нито дори алармен панел.

- Готови? - попита той.

Рейдж вдиша дълбоко, преценявайки въздуха, който излизаше от къщата. Миризмата на мъжка пот, алкохол, тютюн, препарат за почистване на пистолети... пица... печено месо.

И то прясно.

- Аз ще вляза пръв - каза той. Благодарение на звяра, който носеше в себе си, от тях четиримата бе най-вероятно той да оцелее при избухване на бомба - усетеше ли каквато и да било екстремна температура, болка или агресия, другото му „аз“ щеше да се събуди за частица от секундата, осигурявайки му люспи, които бяха по-непробиваеми и от най-добрата бронирана жилетка.

- Внимавай, братко - каза Фюри.

- Винаги. Тепърва ме очакват още много вкусни яденета.

Рейдж се дематериализира и прие очертанията си върху покрития с линолеум под. И отново - чакане.

Не се задействаха никакви аларми. Нямаше засада. Нищо, което да издава или дори да загатва за нападение. Дъските на пода скърцаха и стенеха под тежките му ботуши.

Това беше всичко.

- Достагъчно, Холивуд - разпореди се Ви през дупката в прозореца. Влизам.

Той се присъедини към него, а близнаците останаха да пазят навън. С бързи, отработени движения, Ви си сложи очила за нощно виждане и се огледа. Извади флакон със спрей и като натисна бутона, се завъртя в кръг.

Чисто е, доколкото мога да видя.

Рейдж хвърли поглед към задната врата.

Ето къде бил панелът за охранителната система.

Върху панела не светеше нито една лампичка. Нито зелена, сигнализираща, че може да се движиш свободно. Нито червена, издаваща, че системата е задействана.

Ще трябва да прегледаме цялата къща - мрачно каза Ви.

Рейдж кимна.

- Аз ще се заема с първия етаж.

- Ще го направим заедно.

С предпазлива стъпка двамата отидоха в предната част на къщата, Ви - все така с очилата за нощно виждане на носа си. Рейдж усети как по гърба му пробягват тръпки - звярът му също беше нащрек.