СЕНКИТЕ

- А може би трябва. - Тя наклони глава, осъзнала неочаквано още нещо. - И ще ти кажа и друга истина. Независимо дали разполагам с хиляда нощи, или само с две, искам да ги прекарам с теб... но по един честен начин. Не искам да бъда най-новото ти оправдание, Трез. Искам те тук, искам те с мен, но това между нас трябва да бъде истинско. Нямам нито време, нито сили за нещо по-малко от това.

В дългото мълчание, което последва, Селена зачака отговора му. Ала колкото и неловко да станеше, нямаше да си вземе нито

дума назад. Беше казала точно това, което мислеше. И то й бе донесло огромно облекчение.

16

А БАЛОН НЕ БЕШЕ СВИКНАЛ С НАСИЛИЕ. НИТО В СВЕТА НАВЪН и определено не и в къщата, под чийто покрив дъщеря му спеше, вземаше уроци по пеене и се хранеше заедно с него.

Когато Рейдж блъсна Троу в краката на Рот, Абалон трябваше да запуши устата си с ръка, за да заглуши ахването си. Беше ужасно немъжествено да демонстрира какъвто и да е шок пред Братството и той се молеше никой да не е забелязал.

Определено изглеждаха така, сякаш не бяха забелязали. Бяха насочили цялото си внимание към русокосия простичко облечен мъж, който в момента не беше нищо повече от изтривалка за войнишките ботуши на краля.

Рот се усмихна, оголвайки вампирски зъби, по-дълги от пръстите на Абалон.

- Не очаквай да ти помогна да се изправиш. - Докато Троу се надигаше на колене, кралят скръсти ръце на гърдите си. - И не ме моли за пръстена. Току-виж съм се изкушил да те прасна в лицето с него.

Когато стана на крака, Троу се изтупа и изпъна рамене. Не можеше да се мери с внушителните размери на Рот, но далеч не беше лека категория, тялото му бе тяло на войник, а не тънката като вейка фигура, която мъжете от неговата класа обикновено предпочитаха.

- С нищо не съм заслужил да ми поднесеш пръстена си - отвърна той с нисък, сериозен глас.

- Я виж ти, нещо, за което сме на едно мнение. - Плътните слънчеви очила, на Рот се наклониха натам, откъдето идваше гласът. - Е, Абдлошми съобщи, че си имал да ми кажеш нещо. - Напуснах Кор и шайката копелета.

- И сега искаш да пуснем възпоминателна марка - измърмори Бъч.

Веждите на Рот подскочиха, показвайки се над тъмните очила, сякаш не му беше приятно останалите да се намесват.

- Смяна на посоката, така ли?

- Целите на Кор вече не са и мои.

- Нима?

- Отдавна трябваше да го направя. - Троу хвърли поглед през рамото си... за неудоволствие на Абалон, към когото беше насочено вниманието му. - Както моят братовчед знае, аз нямам войнишко потекло. Поради обстоятелства извън моя контрол бях принуден да се възползвам от съмнителната милост на Кор. В замяна трябваше да му се отплатя със службата си. Както знаете, след като ме намерихте облян от кръв в онази уличка преди много, много месеци, той обикновено не се хаби с приказки, когато си осигурява лоялност.

Да, вярно бе, спомни си Абалон. Преди известно време братята бяха открили Троу, оставен да умре от рана в корема, която не беше нанесена от лесърско острие. Всъщност, доколкото Абалон беше чул, Троу бе ранен от самия предводител на шайката. Братята го бяха прибрали, за да се опитат да получат информация, след което го бяха пуснали да си върви със съобщение за Кор.

Говореше се, че Лейла му беше давала от кръвта си, докато той беше на прага на смъртта; предложила бе вената си на онзи, когото бе смятала за благороден воин, а не враг на краля.

Истинска каша.

Ноздрите на Рот се разшириха, сякаш изпитваше миризмата на Троу.

- И какво очакваш да направя аз с тази новина? Не се засягай, но това, къде си и с кого си свързан, изобщо не ме засяга.

- Ами информация за това, къде спят шайката копелета?

- И ти ще ми я дадеш. - Гласът на Рот звучеше отегчено.

- Мислиш, че лъдса?

- Да си чувал за Троянското копеле? - процеди Ви. - Защото в момента точно него гледам.

Рот стисна челюст.

- Дай ни адреса, щом искаш. Но също като политическите ти симпатии, свърталището на шайката копелета определено не е начело на списъка ми със задачи.

- Значи, си глупак...

Като един братята се хвърлиха напред и единствено мощният вик на Рот им попречи да смъкнат кожата от тялото на Троу.

Кралят се приведе напред и понижи глас почти до шепот.

Направи си услуга, задник такъв, и го карай по-кротко. Тези бесни копелета тук имат склонност невинаги да чуват, дори когато става дума за заповеди от моя страна, а и те харесват толкова малко, колкото и аз. Ако искаш да доживееш до следващия залез, внимавай какви ги говориш.

- Би трябвало да те интересува какво прави Кор - не отстъпваше Троу. - Той е способен на всичко, а войниците му страдат от същата всеотдайна преданост, с която се отнасят и твоите към теб.

Рот се изсмя и този звук бе по-зъл и смъртоносен от неприкритата агресия, която братята бяха показали току-що.

- Благодаря за съвета. Ще го имам предвид. Абалон?

Абалон изписка и подскочи напред.

- Да, господарю.

- Възнамеряваш ли да приемеш този мъж в дома си? Като роднина?

- Не, вече му казах, че още тази нощ трябва да си тръгне.

- Не го гони само заради мен. Все ми е едно дали ще остане, или ще си тръгне.