СЕНКИТЕ

От едната страна на огнището имаше нисък диван, разположен така, че от него можеше да гледаш през еркерния прозорец. Беше покрит с цял куп плетени одеяла, подредени едно върху друго, а цветовете им бяха толкова разнообразни, че заедно оформяха свой собствен уникален десен. Имаше и голямо кресло, старовремски книги върху къси рафтове и кръгла тъкана черга, която прекрасно довършваше всичко.

- Кухнята е оттук - каза Кор, докато затваряше вхо; и шта врата.

Лейла мина покрай него, огромното му тяло беше съвършено неподвижно, очите му отказваха да срещнат нейните. Банята беше скромна, с душ кабина, тоалетна чиния и умивалник. Стъпалата, отвеждащи на втория етаж, бяха стръмни и тесни, и застлани с износена черга, а кухнята в другия край беше пълна със стари уреди и плотове.

Лейла се обърна.

- От колко време я имаш?

- Както казах, икономката, която се грижеше за нас, умря преди един месец. Нямаше никакви роднини. - Кор се обърна и се зае да съблече тежкото си палто. - Семейството, за което работеше, живеело в голямата къща, но до един загинали при нападенията. Тя останала тук, защото нямало къде да отиде. Лесърите не се върнали и тя продължила да живее тук.

Кор отново се обърна и започна да сваля оръжията си; широките му рамене се напрегнаха, докато разкопчаваше ножницата на камите, които носеше върху гърдите си, както и кобура на кръста си.

По някаква причина Лейла много ясно си даваше сметка за тялото под дрехите му - как мускулите му се издуваха и отпускаха под тънката черна риза, начина, по който панталонът му се опъваше върху бедрата, прасците, дупето му.

Говореше и бавно, с отмерени срички, ала тя не чуваше думите му.

Топ се обърна. Погледна я. Млъкна.

Не искаш ли да останеш? - попита тихо.

Защо ме доведе тук?

Тон се прокашля.

Не мога да понеса да стоиш в студа навън в нощите, в които ее срещаме. Не и когато бременността ти е така напреднала.

Лейла усети, че я залива гореща вълна. И не мислеше, че е заради огъня.

Ила. - Той се отдръпна, правейки й място да мине. - Тук е по-топло.

Лейла пристъпи към него. И го подмина.

Настани се на стола и придърпа одеждите си надолу. Загърна ее в палтото си. Загледа се в пламъците.

Кор обиколи стаята, за да дръпне всички пердета, а после се настани на дивана.

- Благодаря ти - чу се да казва Лейла. - Тук е много по-удобно.

- Да.

Мълчанието се проточи. Странно бе - навън, с безкрайното небе над тях и поляната наоколо, тя не бе усещала присъствието му така ясно. Между тези четири стени обаче то сякаш беше усилено, всяко негово движение, било то поемане на дъх или мигване, тя усещаше хилядократно по-отчетливо.

Възцари се странна неловкост, дори веселото припукване на огъня не можеше да разпръсне нарастващата тягостност в къщата.

- Възнамеряваш ли да консумираш уговорката ни? - избъбри тя. - Дойде ли... време?

* * *

- Тук горе няма нищо - обади се Ви от тавана, докато Рейдж надничаше в банята на главната спалня.

- Тук също. Освен цял куп розово.

Върна се в спалнята и се огледа наоколо. Всичко беше розово - килимът, завесите, тапетите, чаршафите... а миризмата на Кор се усещаше навсякъде. Очевидно това беше неговата стая... и Рейдж изпита немалка доза удовлетворение при мисълта, че копелето е трябвало да търпи целия този естрогенен кошмар. Като да спиш в шибана утроба.

Рейдж потръпна, докато излизаше в коридора.

- Чудя се дали не го е обзело желание да носи високи токчета.

- Ама че картинка. - Ви се показа от дупката на тавана и пое надолу по сгъваемата стълба. - Изоставено. Изнесли са се оттук.

Нищо. Не бяха открили абсолютно нищо подозрително или заплашително, никакви капани, заложени за тях, никакви бомби, никакви аларми.

Тук също нямаше и следа от лични вещи също като в дневната долу имаше купчини боклуци, но никакви дрехи, оръжия, компютри или мобилни телефони.

Двамата слязоха бързо по стълбището и прекосиха празната къща. Дематериализираха се през отворения прозорец в кухнята и се присъединиха към Фюри и Зи.

- Нищичко - заяви Ви.

Рейдж извади телефона си. Нямаше отговор на никое от съобщенията му и като се намръщи, той отново го прибра. След това бръкна в другия джоб на якето си и извади близалка... оказа се оранжева, така че я смени с такава с вкус па грозде. Лилавата хартийка се обели лесно, сякаш захарното топче нямаше търпение да се залови за работа, и той го пъхна в устата си.

- Съвсем чисто ли е? - попита Фюри. - Нещо не е наред.

Рейдж извади близалката.

- Не ме разбирай погрешно... според мен обезвреждането на бомби и смъртоносни капани е досадно, но бях готов да го направя. Просто не разбирам. Тръгват си, понеже Троу дезертира? Със сигурност им е ясно, че ще се появим веднага щом докопаме адреса от онова копеле.

Белите очи на Ви обходиха къщата.

- Пропуснали са една очевидна възможност.

- Не мислех, че Кор е толкова глупав... или мързелив. Рейдж сви рамене. - Може би са го закъсали за пари.

- Съмнявам се, че е недостиг на средства - измърмори Фюри. - Ако се съди по убийствата им в града, са добре въоръжени.