СЕНКИТЕ

Последва бърза размяна на предложения и беше решено да се върнат и да докладват на Рот, че Троу не беше излъгал. Миг преди да се дематериализират обаче, Рейдж се обади, без да вади близалката от устата си:

- Слушайте, момчета, имате ли нещо против, ако направя малко отклонение?

- Няма проблем, ние ще отидем да докладваме - отвърна Ви.

Благодаря. Трябват ми само десетина минути.

Стисна ръцете на братята си и един по един всички се изпариха...

...ала вместо отново да приеме физическите си очертания в задния двор на старата къща на Дариъс, където Рот даваше аудиенции, Рейдж се материализира пред голяма, но далеч не толкова разкошна къща в предградията. Синьо волво комби беше паркирано на алеята и въпреки че пердетата бяха дръпнати, всички прозорци на триетажната постройка светеха.

Рейдж извади телефона си и набра един номер. Докато слушаше звъненето от другата страна, пристъпваше от крак на крак.

- Здрасти - каза, когато му вдигнаха. - Добре ли си?

- Здравей. - Неговата Мери, неговата съвършено красива и брилянтна жена звучеше особено. - Как разбра?

Начаса звярът му надигна глава, готов да разкъса всичко и всеки, който заплашваше тяхната жена.

- Какво става?

- Имаме неприятности с една от майките.

Погледът на Рейдж обходи прозорците.

- Мога ли да помогна с нещо?

- Къде си?

- Отвън на моравата ви.

- Ей сега слизам.

Рейдж затвори, след което приглади косата си, опъна якето и подръпна кожения си панталон.

Мариса беше създала „Убежището“, за да помага на жертвите на домашно насилие сред расата. Макар човеците да имаха много програми и възможности за жените и децата си, женските вампири и техните малки нямаха към кого да се обърнат, преди Мариса да отвори центъра. Тук имаше социални работници, подготвени с помощта на човешкия свят (вечерни училища или онлайн курсове), и медицински сестри под ръководството на доктор Джейн и Елена и нуждаещите се можеха да останат, без

заплащане, колкото дълго им беше необходимо, за да си стъпят на крака и да се почувстват в безопасност.

Вътре не се допускаха мъже.

Доколкото Рейдж знаеше, в момента в къщата имаше поне дванайсет жени, макар че броят им се променяше... а благодарение на пристройката „Уелесандра“, изградена с дарението на Тор в памет на обичната му първа шелан, винаги имаше предостатъчно място.

Входната врата се отвори и Мери излезе навън, затваряйки след себе си. Обвила ръце около тялото си, тя потрепери, докато прекосяваше тичешком моравата... и Рейдж трябваше да повика на помощ и последната си капчица самоконтрол, за да не стопи разстоянието между тях. Ала трябваше да уважава границите на имението.

Разтвори широко ръце и се отпусна на колене, така че, когато тя се приближи, я притисна до гърдите си и я повдигна от земята. За него тя не тежеше нищо, но, господи, колко беше жива, тялото й до неговото бе така топло, ръцете й се обвиха около врата му, уханието й го връхлетя като ксанакс⁸ и силно еснресо едновременно.

- Моята Мери - прошепна той. Дълбоко в него звярът му издаде звук на задоволство. - Моя малка Мери.

Беше започнал да я нарича така преди известно време. Нямаше представа защо. Може би защото всеки път когато го направеше, тя се усмихваше.

Внимателно я сложи да стъпи на земята, без обаче да я изпуска от прегръдките си. Отметна косата й с цвят на какао назад и се сепна, когато видя колко е бледа.

- Какво става, по дяволите?

От гърдите й се откъсна звук на безсилно раздразнение. Изтощение. Тъга.

- Спомняш ли си майката и детето, които ти и Бъч спасихте преди около две години? Може би две и половина? Майката от години беше жертва, детето - също.

- Да, те бяха първите в програмата ви.

- Е, майката никак не е добре. Когато за първи път дойде тук, на никого не каза, че е бременна. Толкова умело го криеше, че никой от нас и представа си нямаше какво става. Бременността трае осемнайсет месеца, но от това, което Хавърс ни каза, понякога бебето умира в утробата и просто си остава там. При хората е невъзможно, но Хавърс каза, че и преди го е виждал, макар и много рядко.

- Я чакай. Какво? Да не искаш да кажеш...

- Да. Толкова е ужасно.

Рейдж опита да си представи жена, носеща мъртво дете в утробата си.

Исусе.

Тя все повече се разболяваше и отслабваше... докато не припадна и трябваше да повикаме доктор Джейн и Елена. Джейн извади бебето, но майката... - Мери поклати глава. - Майката пс се оправя. Има слаба инфекция, която не ще да се излекува, и съвсем не изглежда добре. На всичкото отгоре отказва всякакво допълнително лечение и с нищо не можем да я убедим.

Което означаваше, че Мери е била на предната линия.

Рейдж я притисна до гърдите си и се почувства като истински задник заради сексуалните си закачки, докато тя се занимаваше с въпроси на живот и смърт.

- Мога ли да помогна с нещо?

Тя се отдръпна лекичко и вдигна очи.

- Всъщност тази малка почивка ми вдъхна нови сили. Не можеше да се появиш в по-подходящ момент.

Мислите му се насочиха към онова, което се случваше в клиниката със Селена. По някаква причина то му тежеше, въпреки че не беше особено близък с Трез.

Добър мъж обаче. Кораво копеле с добро сърце.