СЕНКИТЕ

- Утре вечер тогава - чу се да казва тя.

Ала вече знаеше, че отлагането няма да промени нищо... макар част от нея да разбираше, че той е прав. Във всичко това имаше нещо странно, излязло извън контрол, сякаш страданието на Селена бе изтръгнало от нея необуздана реакция на някакъв вътрешен проблем.

- Утре - съгласи се той. - А сега трябва да си вървиш.

Лейла отиде до вратата и го погледна. Беше изтъкан от остри линии, раменете му - изпънати, ръцете му - напрегнати, бедрата му - потръпващи, сякаш всеки момент щеше да скочи.

Кор...

- Върви - излая той. - Махай се от тук. Махай се от тук, по дяволите!

Лейла свали резето с разтреперани пръсти и изскочи в студената нощ. След топлината на къщурката, въздухът навън беше режещ и студен, а палтото й не бе достатъчно, за да я предпази. Тя не обърна никакво внимание на физическия дискомфорт...

Кор затръшна вратата зад нея и тя чу изщракването на резето.

Трябваше да си върви.

Трябваше.

Вместо това остана на мястото си, а дъхът, излизащ от отворената й уста, образуваше облачета, които се издигаха, докато не бъдеха погълнати от студа. Огледа се наоколо, но не видя никакви признаци, че наблизо има някой друг, не се чуваха гласове, нито стъпки, никакви светлини не проблясваха между дърветата.

Не можеше да си тръгне.

Движейки се предпазливо, за да не настъпи някоя съчка и по този начин да издаде присъствието си, тя се приближи до еркерния прозорец. Процеп между завесите й позволи да надникне в уютната стая с горящата камина.

Къде беше той?

Кор изникна пред погледа й неочаквано - крачеше като животно в клетка, напред, назад, напред, назад. Лицето му беше разкривено в гримаса, вампирските му зъби - удължени, мускулите на якия му врат бяха обтегнати. Най-сетне се обърна към огнището и удари каменния комин с юмрук.

Лейла потръпна, ала Кор като че ли не усещаше никаква болка.

Разперил пръсти, той се облегна на полицата над камината, с гръб към нея. Кръв се стичаше по опакото на дланта и китката му от раната върху кокалчетата му, две тъмни струйки, които се сливаха и потъваха под ръкава на черната му риза.

Миг по-късно кървищата ръка се отпусна. В първия миг Лейла си помисли, че я тръска, за да прогони болката. А после панталонът му се раздвижи. Раменете му се напрегнаха, гръбнакът му потръпна конвулсивно.

Беше се взел в ръка.

Лейла прехапа долната си устна и се приведе към прозореца, докато носът й не докосна студеното стъкло. Тялото на Кор бе черен силует на фона на оранжевото сияние на пламъците, когато той изпъна рамене и отпусна глава.

Лакътят му се движеше напред-назад. Той се задоволяваше сам.

Лейла затвори очи за миг и се отпусна тежко върху еркерния прозорец. Когато отново повдигна клепачи, движенията му бяха станали по-бързи. И по-бързи.

Той обърна глава на една страна, оголи острите си кучешки зъби и ги заби в рамото си, разкъсвайки ризата, лицето му беше разкривено в еротична агония.

А после хълбоците му се люшнаха към огнището, отново и отново, докато той свършваше.

Лейла се отдръпна...

...и се препъна в един корен. Опита да се извърти и да овладее падането си, протягайки ръка, за да не се удари твърде лошо. Ужасена за безопасността на бебето си, тя се просна на земята; хълбокът й пое най-лошото от сблъсъка, ала ръката й се оказа затисната.

Агонията беше незабавна и смазваща, толкова ужасна, че й се догади.

Тя простена, без да помръдва.

- Добре, добре... нищо ти няма.

Сега вече наистина трябваше да се махне от тук.

Изправи се с усилие на крака и отиде до колата, придържайки ръката си до тялото. Когато дойде време да отвори вратата, се подпря на задния прозорец, за да освободи другата си ръка. Докато се настани зад волана, беше останала без дъх.

Едва не припадна, докато палеше двигателя и обръщаше, но най-сетне успя да излезе от алеята и да стигне до главния път.

Очите й се наляха със сълзи на безсилно раздразнение и тя усети, че завижда на Кор, задето можеше да удари нещо. Ако бе в състояние, тя би сторила същото. Ала вече си беше счупила ръката.

Определено нямаше нужда да си строши и кокалчетата.

20

АЙ ЕМ ПОСЛЕДВА ИНСТРУКЦИИТЕ НА С’ЕКС СЪВСЕМ ТОЧНО И изчака час и половина, преди да се дематериализира от апартамента до покрайнините на Територията на с’хийб. След като прие физическите си очертания в гората, прекоси тристатината метра до реката, която правеше завой покрай гранитно скално образувание във формата на главата на онзи човешки президент, Линкълн.

Откри облеклото там, където палачът беше обещал, че ще бъде - пъхнато под брадичката на импровизираното лице. След като смени дрехите си с традиционната одежда фарши на необвързан слуга от нисшите класи, с изненада установи колко уязвим се чувства под широката сива одежда.

Естествено, задържа камата и пистолета си - беше принуден да разчита на С’Екс, но това не означаваше, че му имаше доверие.