Северно сияние

— Да, разединяването е само част от онова, което правят. Но има и други неща, например създаването на изкуствени демони. И опити с животни. Когато чул за това, Йорек Бирнисон им предложил себе си, за да види дали могат да му направят демон. И така съм се появила аз. Казвам се Лира. Щом хората имат демони във вид на животни, значи мечките би трябвало да имат демони хора. И неговият демон съм аз. Мога да чета мислите му, знам точно какво прави, къде е и…

— И къде е сега?

— На път за Свалбард. Идва насам толкова бързо, колкото изобщо е възможно.

— Защо? Какво иска? Той трябва да е луд! Ние ще го разкъсаме на парченца!

— Трябвам му аз и той идва да ме вземе. Аз обаче не искам да бъда негов демон, Йофур Ракнисон, а твой. Защото като видяха колко могъщ може да бъде един мечок, притежаващ демон, хората в Болвангар решиха никога повече да не повтарят този експеримент. Йорек Бирнисон ще си остане единствената мечка със свой демон. Ако му помогна, той ще поведе всички мечки срещу теб. Това е причината да тръгне насам.

Мечият крал изрева от гняв. От рева му кристалните висулки по полилеите издрънчаха, птиците закрещяха уплашено, а ушите на Лира писнаха.

Тя обаче не се плашеше така лесно.

— Ето затова те обичам повече от него. Защото си страстен, силен и умен. И трябваше да дойда и да ти го кажа, защото не искам той да управлява мечките. Ти си достойният да ги управляваш. Има един начин да ме отнемеш от него и да ме направиш свой демон, но тъй като не го знаеш, може да решиш да постъпиш с Йорек като с обикновен изгнаник — не да излезеш на двубой с него, а да го убиеш с огнехвъргачки или нещо такова. Ако го направиш, аз ще изчезна като дим и ще умра заедно с него.

— Но ти… как можеш?…

— Мога да стана твой демон, но само ако победиш Йорек в честен двубой. Тогава силата му ще се влее в теб и моят ум ще се влее в теб и ние ще бъдем едно цяло и ще мислим като един. Можеш да ме пратиш на стотици мили далеч, да събирам сведения за теб, можеш и да ме държиш до себе си — както ти намериш за добре. А аз ще ти помогна да поведеш мечките към Болвангар и да го превземеш, за да ги принудиш да направят нови демони и за твоите приближени. А ако предпочиташ да бъдеш единствената мечка със свой демон, можем да унищожим Болвангар завинаги. Ние с теб можем да направим всичко, Йофур Ракнисон, заедно можем всичко!

През цялото време Лира държеше Панталеймон в джоба си с треперещи пръсти, а той се беше спотаил, превърнат в най-малкото мишле, което можеше да съществува.

Йофур Ракнисон крачеше из залата, видимо развълнуван.

— Честен двубой ли? — повтори той. — Аз? Аз трябва да се бия с Йорек Бирнисон? Невъзможно! Той е изгнаник! Как би могло да стане това? Няма ли друг начин?

— Този е единственият — заяви Лира и изпита угризение. Йофур с всяка минута й се виждаше все по-голям и свиреп. При цялата си любов, възхищение и вяра в Йорек, струваше й се невъзможно той да победи този гигант, но това беше единствената им надежда. Да го пометат огнехвъргачките отдалеч, не носеше никаква надежда.

Йофур Ракнисон внезапно се обърна към нея.

— Докажи го! — изръмжа той. — Докажи, че си демон!

— Добре. Няма нищо по-лесно от това. Мога да разбера всичко, което ти знаеш, но никой друг не знае. Нещо, което само демон може да разбере.

— Кажи ми тогава кое е първото същество, което съм убил.

— Трябва да остана сама. Когато стана твой демон, ще можеш да гледаш как го правя, но дотогава не бива.

— Зад тази зала има вестибюл. Иди там и се върни, когато си готова с отговора.

Лира отвори вратата и се озова в помещение, осветено само от един факел, което беше напълно празно, ако не се смята махагоновият шкаф, пълен с потъмнели сребърни дрънкулки. Тя извади алетиометъра и му зададе въпроса:

„Къде е Йорек сега?“

„На четири часа път оттук и бърза с все сила.“

„Как да му кажа какво направих?“

„Трябва да му имаш доверие.“

Лира си помисли с тревога колко уморен трябва да е мечокът. Тогава обаче си спомни, че не постъпва както я беше посъветвал алетиометърът. Трябваше да му има доверие.

Тя прогони тези мисли и зададе въпроса, който интересуваше Йофур Ракнисон. Кое беше първото същество, убито от него?

Отговорът дойде неочаквано: собственият му баща.

Тя продължи да пита и научи, че когато Йофур още съвсем млад излязъл за пръв път на лов, се натъкнал на самотен мечок. Двамата се скарали, сбили се и Йофур го убил. Когато по-късно научил, че е убил баща си (мечките се възпитаваха от майките и рядко виждаха бащите си), той скрил истината от другите. Никой не я знаел, освен него.

Тя остави алетиометъра и се замисли как да му го каже.

— Използвай ласкателство! — прошепна Панталеймон. — На него нищо друго не му трябва.

Лира отвори вратата и завари Йофур Ракнисон да я чака нетърпеливо, а на лицето му бяха изписани чисто човешки чувства — тържество, коварство, очакване, алчност.

— Е?

Лира коленичи пред него, наведе глава и докосна лявата му лапа — по-силната при мечките.

— Прости ми, Йофур Ракнисон! Не знаех, че си толкова силен и велик!

— Какво правиш? Отговори на въпроса ми!