Северно сияние

Мечокът се оттегли, за да се посъветва с някой висшестоящ, и не след дълго отново въведоха Лира в палата, но този път в официалното крило. Тук не беше по-чисто, дори напротив — спареният въздух ставаше още по-тежък благодарение на натрапчивия парфюм, който се смесваше с естествените миризми. Накараха я да чака в някакъв коридор, после в преддверие, накрая пред голяма врата, а през това време мечките спореха и сновяха насам-натам. Тя се огледа. Украсата беше натруфена и нелепа — стените бяха покрити с обилна позлата, която на места вече се лющеше от влагата, а пъстрите килими бяха степани и потъмнели от мръсотия.

Най-сетне огромната врата се отвори отвътре. Пет-шест полилея пръскаха ярка светлина, на пода беше проснат малиновочервен килим, а въздухът беше пропит с миризмата на тежък парфюм. Към Лира бяха обърнати лицата на десетина-дванайсет мечки, които не носеха брони, затова пък всичките имаха по някакво украшение — златна огърлица, пурпурни пера, ален пояс. За нейно учудване стаята беше пълна с птици. По гипсовия корниз бяха накацали рибари и чайки, които стремително се спускаха надолу и грабваха парчетата риба, изпаднали от съседните гнезда.

На подиум в дъното на залата се издигаше масивен трон. Беше направен от гранит за по-голяма внушителност, но и той като повечето неща в двореца на Йофур Ракнисон беше украсен с позлатени финтифлюшки, които изглеждаха съвсем не на място.

На трона седеше най-едрият мечок, когото Лира беше виждала някога. Йофур Ракнисон беше по-висок и по-масивен дори от Йорек, а лицето му беше далеч по-подвижно и изразително, в него имаше нещо човешко, което липсваше на Йорек. Когато Йофур я погледна, тя изпита усещането, че я гледа човек. Така биха гледали познатите на госпожа Колтър — хора умни и разполагащи с власт. На врата му висеше тежка златна верига с ярък безвкусен камък, а всеки от ноктите му, дълги по една педя, беше покрит със златна пластинка. Създаваше се впечатление за огромна мощ и енергия — мечокът беше толкова огромен, че можеше да си позволи цялата тази пищност, без да изглежда нелепо. Във вида му имаше някакво варварско великолепие.

Лира застина. Изведнъж идеята, с която беше дошла, и се стори глупава.

Ала когато се приближи още малко, забеляза, че Йофур държи нещо на коляното си, както човек би взел в скута си котка. Или демон.

Беше голяма парцалена кукла с безизразно, глуповато човешко лице. Дрехите й напомняха облеклото на госпожа Колтър, и дори имаше някаква далечна прилика с нея. Кралят си даваше вид, че има демон. В този миг Лира почувства, че е спасена.

Тя се приближи до трона и се поклони много ниско. Панталеймон се спотайваше в джоба й.

— Приветстваме те, велики кралю — тихо изрече тя. — По-точно аз те приветствам, а не той.

— Кой той? — попита Йофур с глас, който не прозвуча така внушително, както Лира очакваше, затова пък беше богат на оттенъци.

Докато говореше, той махна с лапа, за да пропъди мухите, които се въртяха на рояци около устата му.

— Йорек Бирнисон, ваше величество. Имам да ви кажа нещо много важно и тайно и мисля, че трябва да останем насаме.

— Нещо за Йорек Бирнисон?

Тя се приближи още малко, като стъпваше внимателно по изцапания с птичи изпражнения под, и изрече толкова тихо, че само той да я чуе:

— Нещо за демоните.

Изражението му тутакси се промени. Лира не можеше да го разчете, но нямаше съмнение, че е силно заинтригуван. Внезапно кралят се изправи и изрева срещу другите мечки заповед, на която те припряно се подчиниха и тръгнаха заднишком към вратата, като се кланяха. Птиците, подплашени от рева, с писъци се замятаха из залата, но скоро се успокоиха и накацаха.

Йофур Ракнисон нетърпеливо се обърна към Лира.

— Е? Кажи ми коя си и какви са тия приказки за демони?

— Аз самата съм демон, ваше величество.

Йофур застина.

— Чий? — попита той най-сетне.

— На Йорек Бирнисон — последва отговорът.

Това бяха най-опасните думи, които някога беше изричала. И ако нещо го спря да я убие на място, то беше единствено безкрайното му изумление. Лира побърза да продължи:

— Моля ви, ваше величество, нека най-напред да ви разкажа всичко, а после ме съдете. Дойдох тук на свой риск, както можете да забележите, и с нищо не бих могла да ви навредя. Всъщност искам да ви помогна и тъкмо това е причината да дойда. Йорек Бирнисон пръв от всички мечки се сдоби с демон, но вие трябваше да сте на негово място. Аз бих предпочела да съм ваш демон и тъкмо затова дойдох.

— Как? — изрече кралят задъхан. — Как мечок се е сдобил с демон? И защо той? И как така ти си толкова далече от него?

— Няма нищо по-просто. Аз мога да се отдалечавам от него, защото съм като демоните на вещиците. Нали знаете, че те могат да се отдалечават от хората си на стотици километри? Колкото до това как се е сдобил с мен — в Болвангар му помогнаха. Трябва да сте чували за Болвангар, защото госпожа Колтър сигурно ви е казала, но едва ли ви е осведомила за всичко, което се върши там.

— Разединяване…