Северно сияние

В този миг Лира внезапно разбра чий е демонът. На Серафина Пекала, кралицата на вещиците, приятелката на Отец Корам.

— Аз… той… — заекна момичето. — Ще го доведа, ей сега…

Лира се спусна бързо по стълбата и се втурна към каютата на Отец Корам, отвори вратата и извика в тъмнината:

— Отче Корам, демонът на вещицата е тук! Чака на палубата! Долетял е сам — видях го как дойде от небето…

— Помоли го да изчака, дете — отвърна старецът.

Гъсокът величествено се упъти към кърмата и се огледа, див и изящен едновременно, а Лира го загледа с благоговеен ужас, сякаш виждаше призрак.

Скоро се появи и Отец Корам, облечен в дебелите си зимни дрехи, а зад него пристъпваше Джон Фаа. Двамата възрастни мъже се поклониха почтително, демоните им също приветстваха госта.

— Добре дошъл — проговори Отец Корам. — За мен е чест и удоволствие да те видя отново, Кайса. Ще влезем ли вътре, или предпочиташ да останем на палубата?

— Благодаря, Отче Корам, предпочитам да останем навън. Стига да не ви е студено.

Вещиците и демоните им бяха безчувствени към студа, но си даваха сметка, че при другите хора не е така.

Отец Корам го увери, че са добре облечени, и попита:

— Как е Серафина Пекала?

— Жива и здрава е, Отче Корам, и ти праща много поздрави. Кои са тези хора?

Отец Корам представи спътниците си. Демонът гъсок се взря внимателно в Лира.

— Чувал съм за това дете — каза той. — Вещиците говорят за него. Значи сте тръгнали на война, така ли?

— Не е война, Кайса. Отиваме да освободим няколко отвлечени деца. И се надявам вещиците да ни помогнат.

— Не всички ще пожелаят. Някои кланове сътрудничат на Ловците на Прах.

— Така ли наричате Жертвения съвет?

— Не знам какъв е този съвет. Те са Ловци на Прах. Дойдоха в нашите земи преди десетина години с философската си екипировка. Платиха ни да им позволим да построят станции на наша територия и винаги са се отнасяли почтително с нас.

— Какъв е този Прах?

— Той идва от небето. Някои казват, че винаги е бил там, други твърдят, че е започнал да пада отскоро. Едно е сигурно — когато разберат за него, хората изпадат в ужас и не се спират пред нищо, за да открият какво представлява. Но вещиците това не ги засяга.

— А къде са сега тези Ловци на Прах?

— На четири дни път североизточно оттук, в едно място, наречено Болвангар. Нашият клан не е сключвал споразумение с тях и заради услугата, която ти дължим отдавна, дойдох да ви покажа как да ги откриете.

Отец Корам се усмихна, а Джон Фаа плесна доволно с едрите си ръце.

— Благодаря ви от сърце, господине — обърна се той към гъсока. — Кажете ни обаче, дали не знаете нещо повече за тези Ловци на Прах? Какво правят те в Болвангар?

— Построили са там сгради от метал и бетон, както и подземни бункери. Горят каменовъглен спирт, който им се доставя на много висока цена. Не знаем с какво се занимават, но над самото място и на цели мили наоколо витае омраза и страх. Вещиците усещат тези неща, за разлика от другите хора. Животните също избягват да се навъртат нататък. По тези места птица не прелита, лемингите и лисиците също бягат. Оттам иде и името Болвангар — полята на злото. Те обаче не го наричат така, а Станцията. Но за всички останали Болвангар си е Болвангар.

— С каква защита разполагат?

— Имат един отряд северни тартари, въоръжени с пушки. Те са добри войници, но неопитни, защото никой не е нападал селището от самото му построяване. Освен това има ограда от бодлива тел, по която протича анбарен заряд. Може да има и други предохранителни мерки, за които да не знаем, защото не сме се интересували.

Лира нямаше търпение да попита нещо и гъсокът се обърна към нея, сякаш й даваше разрешение.

— Защо вещиците говорят за мен? — зададе въпроса си тя.

— Заради баща ти и знанията му за другите светове — отвърна демонът.

И тримата бяха изумени. Лира погледна Отец Корам, който повдигна вежди в недоумение. Джон Фаа имаше угрижен вид.

— Други светове ли? — попита той. — Извинете, господине, но за какви други светове става дума? Може би говорите за звездите?

— Не, разбира се.

— Тогава за света на духовете? — намеси се Отец Корам.

— Не.

— За града в небето ли говорите? — обади се Лира. — Това е, нали?

Гъсокът обърна към нея величествената си глава. Очите му бяха черни, обкръжени от тънка небесносиня линия, а погледът му беше остър и настойчив.

— Да — каза той. — Вещиците знаят за другите светове от хиляди години. Понякога можете да ги видите в Северното сияние. Те не са част от тази вселена. Дори и най-далечните звезди са част от нашата вселена, но онова, което сиянието ни показва, е съвсем друга вселена. Тя не е далеч от нашата, прониква в нашата. Тук, на тази палуба съществуват милиони други вселени, които не подозират една за друга…

Той разпери огромните си криле и отново ги събра, преди да продължи.

— Ето, аз току-що докоснах десетки милиони други светове, а те дори не подозират. Ние сме близо колкото един удар на сърцето, но не можем да се видим, да се чуем и да се докоснем, освен в Северното сияние.

— А защо там? — попита Отец Корам.