Северно сияние

Лира посочи на югозапад, където огромният скалист връх скриваше слънчевия диск.

Мечокът се отпусна на четири крака. Сега и неговото лице беше в сянката.

— Вярно. Как се казваш, дете?

— Лира Белакуа.

— Длъжник съм ти, Лира Белакуа.

Той се обърна и така стремително се отдалечи по заледената земя, че Лира не би могла да го настигне и с тичане. Тя обаче хукна след него, а Панталеймон полетя като чайка отгоре, за да й показва пътя.

Йорек Бирнисон изскочи от двора на гаража, премина по тясната пряка и излезе на главната улица, подминавайки резиденцията на Губернатора, където в неподвижния въздух висеше знаме и по хълма крачеше часови. По това време часовият вече беше разбрал, че става нещо нередно, и се мъчеше да измисли какво да прави по нататък, но мечокът побърза да свие зад ъгъла по посока на залива.

Хората спираха да го погледат или отскачаха уплашено от пътя му. Часовият даде два изстрела във въздуха и хукна надолу по хълма след него, но развали целия ефект от героичната си постъпка като се подхлъзна на заледения склон и успя да възстанови равновесието си едва след като се хвана за най-близката ограда. Скоро се появи и Лира. Когато минаваше край къщата на Губернатора, забеляза няколко души да излизат отвътре, привлечени от суматохата. Сред тях беше и Отец Корам. Тя обаче не спря, а хукна с все сила към ъгъла, зад който се беше скрил мечокът, а след него и злополучният часови.

Къщата на свещеника беше сред най-старите и най-представителни постройки в града. Три стъпала водеха към парадния вход, чиято врата сега беше натрошена на летви, а отвътре долитаха писъци и шум от трошене и разбиване. Часовият се поколеба отвън с вдигната пушка, но видът на събиращата се тълпа и изскочилите по прозорците хора го принуди да действа. Той стреля във въздуха и се втурна в къщата.

Миг по-късно цялата постройка сякаш се разтърси. Стъклата на три прозореца се пръснаха, а от покрива се свлече една керемида, после отвътре изскочи слугиня, чийто демон кокошка закудкудяка след нея.

Прозвуча още един изстрел, последван от гръмогласен рев, който накара слугинята да запищи. Самият свещеник изскочи като изстрелян с топ, а след него излетя и демонът му пеликан в облак от пера и с видимо накърнена гордост. Лира чу команди, обърна се и видя иззад ъгъла да се появява отряд въоръжени полицаи, някои с пистолети, други с пушки, а след тях се носеха Джон Фаа и шишкавият, суетлив Губернатор.

Отвътре отново долетя шум от трошене и всички се обърнаха към къщата. Един прозорец на нивото на земята, явно към мазето, беше изтръгнат от пантите и натрошен на парчета. Часовият, последвал Йорек Бирнисон, изскочи от къщата и застана пред прозореца с вдигната пушка. Пред него се измъкна мечокът, вече с броня.

И без нея той беше огромен. С нея беше страховит. Бронята беше ръждивочервена и грубо заварена — огромни плочи и пластини от назъбен обезцветен метал, които се застъпваха и припокриваха. Шлемът му беше заострен като муцуната му, с пролуки за очите, и оставяше долната част на лицето открита, за да може да хапе и да разкъсва.

Часовият даде няколко изстрела, полицаите също вдигнаха пушките си, но Йорек Бирнисон просто отърси куршумите от себе си като дъждовни капки и пристъпи напред. Преди да успее да отстъпи, часовият беше повален на земята. Демонът му, огромен силен пес, се хвърли към гърлото на мечока, който дори не го забеляза, сякаш беше муха, придърпа часовия с едната си грамадна лапа, преви врата му и сключи яките си челюсти около главата му. Лира си представи какво ще се случи — той щеше да смаже черепа на човека като яйчена черупка, щеше да се пролее много кръв и още хора щяха да умрат. Това означаваше и ново забавяне. И те никога нямаше да се измъкнат от този град, с мечока или без него.

Без дори да се замисли, тя се хвърли напред и пъхна ръката си в единственото незащитено място в бронята на мечока — пролуката между шлема и огромната плоча на раменете му, през която между ръждивите ръбове на метала прозираше жълтеникавата му козина. Зарови пръсти в нея, а Панталеймон тутакси се превърна в дива котка, готов да я защити. Ала Йорек Бирнисон остана неподвижен и полицаите застинаха с вдигнати пушки.

— Йорек! — изсъска свирепо тя. — Ти каза, че си ми длъжник, нали така? Е, сега можеш да изплатиш дълга си. Направи каквото те моля. Не се бий с тези мъже. Просто се обърни и тръгни с мен. Ние имаме нужда от теб, Йорек, не можеш да останеш тук! Просто ела с мен и не се обръщай назад. Остави Джон Фаа и Отец Корам да говорят вместо теб. Те ще уредят всичко. Пусни този човек и ела с мен…

Мечокът бавно разтвори челюсти. Главата на часовия, окървавена, мокра и с пепеляво лице, глухо се удари в земята. Човекът беше припаднал. Демонът му приклекна до него и започна да го ближе, а мечокът се отдалечи заедно с Лира.

Никой не помръдна. Всички наблюдаваха безмълвно как мечокът обърна гръб на жертвата си заради момичето с демона котарак. Хората се отдръпнаха да му направят път и го изпроводиха с поглед, докато той тежко пристъпваше до Лира по посока на залива.