Сфера

Норман се изправи. Беше изпълнен със странно спокойствие и душевен мир, сякаш бе спал продължително време. И бе сънувал нещо много красиво. Помнеше съвсем ясно всичко.

Пое по коридора, обратно към мостика, а от там се насочи към залата с ултравиолетовата светлина и тръбите по стените.

Стъклените тръби бяха изпълнени. Всички членове на екипажа се бяха завърнали.

Първа беше Бет, помисли си той, и тя върна обратно жената — като предупреждение. Сега беше дошъл редът на Норман и стаята се беше изпълнила.

Не е лошо, рече си той.

Огледа бавно стаята, след това нареди мислено: Идете си, един по един.

Един по един, членовете на екипажа изчезнаха от стъклените тръби и накрая остана само той.

Върнете се, един по един.

Членовете на екипажа послушно започнаха да се материализират в тръбите.

Всички бяха мъже.

Жените се бяха превърнали в мъже.

Всички да са жени.

И те всички се превърнаха в жени.

Силата беше в него.

0200 ЧАСА

— Норман.

Гласът на Бет отекна в стените на пустия космически кораб.

— Къде си, Норман? Знам, че си някъде там. Чувствам те, Норман.

Норман влезе в кухнята, мина покрай масата с празните кутии от кола, сетне бутна масивната врата и излезе на мостика. Лицето на Бет го гледаше от всички екрани на пулта, повторено поне дузина пъти.

— Норман. Знам къде си бил досега. Бил си в сферата. Така ли е, Норман?

Той притисна с длан пулта, надявайки се да изключи екраните. Нищо не се получи, изображенията продължаваха да го гледат.

— Норман. Отговаряй, Норман.

Заобиколи пулта и се отправи към шлюзовия отсек.

— Нищо няма да спечелиш, Норман. Сега аз командвам. Чуваш ли ме, Норман?

Норман спря в шлюза, затвори шлема и пое от сухия, хладен въздух на бутилките. Заслуша се в собственото си дишане.

— Норман — продължаваше Бет в шлемофоните. — Защо не отговаряш, Норман? Страхуваш ли се, Норман?

Това непрестанно повтаряне на името му го подразни. Натисна бутона и отвори шлюза. Отдолу нахлу черна вода и започна бързо да се покачва.

— А, ето те, Норман. Сега вече те виждам — и тя избухна в остър, писклив смях.

Норман се завъртя и забеляза камерата, монтирана горе на стената. Блъсна я с ръка.

— И това няма да ти помогне, Норман.

Приведе се, излезе през шлюзовия отвор и застана пред кораба. От двете му страни се простираха светещите куполи на теваковите експлозиви. Приличаха на осветителни тела на летище, но подредени от налудничав инженер.

— Норман? Защо мълчиш, Норман?

Гласът й беше трескав, изпълнен с безпокойство. Трябваше час по-скоро да я лиши от властта й над експлозивите, да прекъсне връзката й с тях. Стига да може.

Изключете се, помисли си той. Нека всички детонатори се изключат.

И в този миг мигащите червени лампи угаснаха.

Не е лошо, помисли си той, изпълнен с възторг.

След секунда сигналните лампи блеснаха отново.

— Не можеш да го сториш, Норман — рече Бет и се изсмя. — Не и с мен. Ще те победя.

Знаеше, че е права. Това беше изпитание на сила, чийто залог бяха експлозивите. Но този спор можеше да остане нерешен. Не това бе начинът. Налагаше се да измисли нещо друго.

Направи няколко крачки към и спря пред най-близкия експлозив. Конусът се оказа доста по-голям, отколкото си бе представял, висок бе четири фута, а най-отгоре мигаше червената лампа.

— Виждам те, Норман. Виждам какво правиш.

Върху сивкавата повърхност на конуса имаше печатен текст. Норман се приведе и го зачете. Лицевото му стъкло бе леко замътено, но все пак успя да различи отделните букви.

ОПАСНОСТ — ТЕВАКОВИ ЕКСПЛОЗИВИ

———————————————————————————————————————————

ВМФ — ЗА СТРОИТЕЛНО/ДЕМОНТАЖНИ НУЖДИ

ЗА ПРЕКЪСВАНЕ НА ДЕТОНАТОРНИЯ РЕЖИМ 20:00

ПРОВЕРИ В НАРЪЧНИК НА ВМФ/ТОМ В/512-А

ДА СЕ ПОЛЗВА САМО ОТ СПЕЦИАЛИЗИРАН ПЕРСОНАЛ

———————————————————————————————————————————

ОПАСНОСТ — ТЕВАКОВИ ЕКСПЛОЗИВИ

Отдолу пишеше още нещо, но с толкова ситни букви, че Норман не успя да го разчете.

— Норман! Какво си намислил с моите експлозиви, Норман?

Норман не отговори. Разглеждаше внимателно входния и изходния кабели, в долния край на конуса. Единият се проточваше по дъното към следващия конус, където също се виждаха два кабела.

— Махни се от там, Норман. Изнервяш ме.

Входен и изходен кабел.

Бет беше свързала експлозивите последователно, като крушки за коледна елха! Достатъчно е да откъсне един единствен кабел и ще разкачи цялата система. Той се пресегна и стисна изходящия кабел с ръкавица.

— Норман! Не пипай кабела, Норман!

— Успокой се, Бет.

Пръстите му се сключиха около гъвкавия проводник. Усещаше хлъзгавото пластмасово покритие.

— Норман, ако издърпаш този кабел ще взривиш експлозивите. Кълна се — всичко ще гръмне, Норман, ти, аз и Хари ще отидем по дяволите.

Не му се вярваше да е истина. Бет лъжеше. Изгубила бе контрол, в нея се криеше заплаха и отново го мамеше.