Сфера

ПОДВОДНА ЗВЕЗДА III — СПИСЪК НА ОПЕРАЦИИТЕ

Потапяне Изплаване

Скачване Изключване

Монитор Прекъсване

Норман натисна „изплаване“. На екрана се появи схема на пулта за управление, с една мигаща точка. Норман зачака по-нататъшни инструкции.

Така си е, мислеше си той, всички учени отказват да признаят значимостта на ирационалното. Но това не значи, че то мигом престава да съществува. Ирационалното не атрофира, ако не бъде използвано. Напротив, оставена без надзор, ирационалната страна на човека набира мощ и сила.

И колкото и да се оплакваш, това не ще ти помогне. Всички тези жални гласове, за вроденото у човека насилие, за разрушителните сили, които го владеят, са само признак на безпомощност. Не така трябва да се борим с ирационалната страна. Хленчът не е нищо друго, освен официално признаване на нейната победа.

Екранът се промени отново:

ПОДВОДНА ЗВЕЗДА III — ИНСТРУКЦИИ ЗА ИЗПЛУВАНЕ

1. Поставете баластта на: „Вкл.“

Продължете към следващото Прекъсване

Норман натисна бутона на пулта, с който се включваха помпите на водния баласт и зачака нови инструкции.

В края на краищата, как гледаха учените на своите изследвания? Повтаряха неизменно и в един глас — изследванията не могат да бъдат прекратени. Ако ние не построим бомбата, някой друг ще го стори. Ала ето че не след дълго бомбата се озоваваше в ръцете на други хора, които на свой ред заявяваха: ако ние не използваме бомбата, някой друг ще го стори.

В този момент, учените запяваха нова песен. Другите, те са ужасни, безотговорни и ирационални. Ние, учените, не сме от тяхната порода. Проблемът е в другите.

Ала истината беше, че отговорността започва с всяка отделна личност и изборът, който тя прави. Защото всяка личност има право на избор.

Ето защо, мислеше си Норман, нищо повече не мога да сторя за Хари и Бет.

Трябваше да спаси само себе си.

Генераторите поеха с тихо бръмчене. На екрана блесна:

ПОДВОДНА ЗВЕЗДА III — ПИЛОТИРАЩИ ПРИБОРИ АКТИВИРАНИ

Тръгваме, рече си Норман и постави ръце върху пулта. Чувстваше, че подводницата е под негов контрол.

— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. ОСТАВАТ СЕДЕМНАДЕСЕТ МИНУТИ.

Витлата се завъртяха, отдолу се надигна тинеста мътилка и в следния миг подводницата се плъзна под хангара. Управлението беше почти като на автомобил. Нищо особено.

Завъртя бавно носа в кръг и го насочи към ДС-8. Намираше се на двадесет фута над дъното, достатъчно високо, за да не заоре някое витло в тинята.

Оставаха още седемнадесет минути. При максимален темп на изкачване 6.6 фута в секунда — той приключи набързо и без особено затруднение с изчисленията — ще достигне повърхността след две и половина минути.

Имаше предостатъчно време.

Доближи подводницата до ДС-8. Външните светлини на станцията светеха в бледожълто. Електрическото напрежение очевидно спадаше. Можеше ясно да различи пораженията по цилиндрите — сребристи струйки от мехури се издигаха над А и Б, корпусът на Г беше хлътнал от удар, а в стената на Д зееше огромна дупка. Станцията беше полуразрушена, умираща.

Защо я бе доближил? Втренчи неволно поглед към илюминаторите и в този миг разбра, че подсъзнателно се надява да зърне Хари, или Бет — за последен път. Искаше да види Хари, в безсъзнание, лишен от реакции. Искаше да види Бет, изправена до прозореца, размахваща гневно юмрук към него. Търсеше потвърждение за намерението си да ги изостави.

Ала виждаше единствено бледата жълтеникава светлина вътре в станцията. Почувства се разочарован.

— Норман.

— Да, Бет.

Странно, но му беше приятно да разговаря с нея. Беше поставил ръцете си върху пулта за управление, готов да подаде команда за изплаване. Вече нищо не би могла да му стори.

— Норман, ти наистина си едно мръсно копеле.

— Ти се опита да ме убиеш, Бет.

— Не исках да те убия. Нямах друг избор, Норман.

— Да, добре. Аз също. Нямам друг избор — той почувства нарастваща увереност. Поне един от тях трябва да оцелее. По-добре от нищо.

— И просто ще ни изоставиш?

— Точно така, Бет.

Ръката му се премести над възходящия потенциометър. Нагласи го на 6.6 фута. Беше напълно готов да поеме нагоре.

— Значи ще избягаш, така ли? — в гласа й прозвуча съжаление.

— Точно така, Бет.

— Ти, дето през цялото време ни опяваше как трябвало да се държим заедно тук долу?

— Съжалявам, Бет.

— Сигурно много те е страх, Норман.

— Въобще не ме е страх.

Наистина, беше по-уверен и силен от когато и да било, разглеждаше пулта и променяше необходимите показатели. От много дни насам не се бе чувствал толкова добре.

— Норман — рече тя. — Моля те, помогни ни. Моля те.