Сфера

— Съвсем правилно — потвърди Хари.

— Това е невероятно — възкликна Тед. — Просто невероятно.

Хари се усмихна, но не каза нищо.

— Да потърсим контролните прибори — предложи Барнс.

Изображението, подавано от робота се придвижи първо в ляво, после в дясно по повърхността на кораба. Спря се върху правоъгълна плоскост, монтирана в ляво от вратата.

— Можем ли да я отворим?

— Опитвам се, сър.

С тихо бръмчене роботът протегна метални щипки към плочата. Ръката му задраска неумело по повърхността, оставяйки тъмни драскотини. Плочата не помръдваше.

— Смешно е — каза Тед. — Все едно да гледаш някое бебе.

Ръката продължаваше да дращи по плочата.

— Това и ние го можем — подхвърли Тед.

— Опитай с вакуум — предложи Барнс.

Протегна се втора механична ръка, снабдена с гумена вендуза.

— А, ето го и каналджията — чу се насмешливия глас на Тед.

Вендузата бавно се долепи до металната повърхност, сплеска се върху нея и изведнъж плочата се отвори с металическо щракване.

— Най-сетне!

— Не мога да видя…

Изображението в малкото пространство зад плочата беше разфокусирано, мътно. Различаваха се серия от разноцветни метални издатини, червени, жълти и сини. Над копчетата имаше и обозначителни черно-бели символи.

— Вижте — посочи Тед. — Червени, сини и жълти. Ето това е невероятно откритие.

— Защо? — попита Норман.

— Защото означава, че извънземните са притежавали същите сетивни устройства, с които разполагаме ние — че могат да виждат вселената по същия начин, в същите цветове, използвайки идентична част от електромагнитния спектър. Това ще ни улесни неизмеримо в контакта с тях. А тези черно-бели маркировки… най-вероятно са надписи! Можете ли да си представите! Извънземна писменост! — той се ухили ентусиазирано. — Това е велик момент. Чувствам се истински горд, че присъствам на него.

— Фокус — нареди Барнс.

— Фокусирам, сър.

Изображението стана още по-неясно.

— Не, в обратна посока.

— Да, сър. Фокусирам.

Изображението се проясни и изведнъж стана отчетливо.

— О-хо — произнесе Тед, облещен в екрана.

Съвсем ясно се виждаше, че трите разноцветни петна са всъщност три бутона — жълт, червен и син. Бутоните бяха с диаметър около два сантиметра, заоблени по края. Символите над тях се оказаха ситно изписани табелки.

От ляво на дясно, на табелките бе написано: „Авариен изход — готовност — затваряне — отваряне“.

На чист английски.

Настъпи изумена тишина. А после до ушите им стигна тихият смях на Хари.

КОСМИЧЕСКИЯТ КОРАБ

— Това е на английски — рече Тед, облещен в екрана. — Написано е на английски.

— Аха — кимна Хари. — Че как иначе.

— Какво става тук? — запита Хари. — Това да не е някаква шега?

— Не — отвърна Хари. Беше невероятно спокоен. И малко замислен.

— Но как е възможно този кораб да е на триста години и същевременно да носи инструкции на чист съвременен английски?

— Помисли малко де — рече Хари.

Тед намръщи чело.

— Може би, — заговори той, — корабът ни се представя в такъв вид, за да ни предразположи.

— Я помисли още малко — настоя Хари.

Настъпи кратка тишина.

— Е, ако наистина е извънземен космически кораб…

— Това не е извънземен космически кораб — каза Хари.

Отново настъпи пауза. И тогава Тед каза:

— Добре де, като знаеш какво е, защо не ни кажеш и на нас!

— Е, хубаво — склони Хари. — Това е американски космически кораб.

— Американски космически кораб? Дълъг половин миля? Излят по технология, която още не познаваме? И потънал преди триста години?

— Разбира се — рече Хари. — Това беше очевидно още от самото начало. Нали така, капитан Барнс?

— Предполагахме го — призна Барнс. — Президентът, имам пред вид.

— Ето защо не сте информирали руснаците.

— Точно така.

Но сега вече, Тед беше направо разярен. Той стисна юмруци, сякаш искаше да прасне някой по зъбите. Въртеше очи от един към друг.

— Но откъде сте знаели?

— Първо — обясни Хари — от състоянието на кораба. По корпуса не личат никакви повреди. Той е напълно съхранен. Но едва ли който и да било космически кораб, би оцелял след удар с водната повърхност. Дори при ниска скорост на проникване — да речем двеста мили в час — водната повърхност ще е твърда като бетон. Колкото и да е издръжлив подобен кораб, все някакви повреди би трябвало да получи. И въпреки това, не забелязахме подобни повреди.

— Което означава?

— Което означава, че корабът не е паднал във водата.

— Не разбирам. Нали е долетял тук…

— Не е долетял. Пристигнал е.

— Откъде?

— От бъдещето — отвърна Хари. — Това е някакъв вид земен апарат, който е бил създаден в бъдещето и се е отправил назад във времето, появявайки се на океанското дъно преди неколкостотин години.

— Защо ще го правят хората от бъдещето? — изсумтя Тед. Очевидно беше нещастен от отнетата му възможност, да присъства на историческото посрещане на един извънземен космически кораб. Той се хвърли в креслото и загледа с тъп поглед мониторите.

— Не зная защо ще го правят хората от бъдещето — рече Хари. — Още не сме стигнали тяхното време. Може би е станала авария.

— Хайде тогава да го отворим — предложи Барнс.

— Отварям, сър.